Как е служил Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Как е говял Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Великият Аллах е отредил Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да бъде пример за нас: Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.
И по отношение изпълнението на говеенето Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е най-прекрасният пример за нас. Говеенето през месец Рамадан било предписано в Медина една година и половина след преселението. Сподвижниците били облагодетелствани да говеят заедно с Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) в течение на девет години. Виждайки как евреите говеят през деня „ашуре" Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Ние заслужаваме да говеем през този ден повече от тях", след което говеенето през този ден станало задължително. След това били низпослани следните знамения, които обявяват за задължително говеенето през месец Рамадан:
О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите – в определени дни. А който от вас е болен или на път – да се издължи в други дни. А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда. А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.
(2:183-184)
След като били низпослани тези знамения, отпаднало задължението за говеене през деня „ашуре", който се превърнал в допълнително говеене, което всеки можел да изпълнява по желание. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отдавал голямо значение на говеенето. Той известил, че наградата за него била повелена от Аллах Теаля по следния начин:
„За всяко добро има награда от десет до седемстотин степени, но за говеенето е друго, защото говеенето е за Мен и неговата отплата Аз ще я дам."
(Муслим, „Съям", 164).
В сборника на Бухари се казва, че за онези, които говеят, в Дженнета има врата, която се назовава „Реййан". В сборника на Тирмизи един хадис ни напомня, че говеенето има връзка с търпението". В друг хадис от сборника на Бухари се казва, че „Говеенето е преграда", което показва, че говеенето предпазва човека от лошо и думи, мисли и постъпки. От друга страна в хадис от сборника на Бухари се казва „Който говее с вяра и очаквайки наградата си от Аллах, на него му се опрощават отминалите грехове“, което сочи как говеенето пречиства човека от нечистотата на греха. А в друг хадис Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Кълна се в Аллах, в чиято ръка се намира моята душа, дъхът излизащ от устата на говеещия, при Аллах е по-приятен и от мириса на миск. Аллах казва: „И щом като Моят роб е говял единствено заради Мен, наградата за това му говеене Аз ще я дам." (Бухари, „Саум" 9). Радостта на говеещия човек е разказана по следния начин:
„За говеещия има две радости, едната, когато си разговее, а другата е когато ще срещне свря Господар." (Бухари „Саум" 9).
Към говеенето през месец Рамадан Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) показвал особено старание. Той наставлявал при ифтар да се бърза, а на сахур да се храни до края на определеното за хранене време. Също така той казвал, че в ставането на сахур има благодат и че разликата при говеенето между мюсюлманите от една страна, и евреите и християните от друга е ставането на сахур. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казвал, че нощите на месец Рамадан представлявали възможност за ибадет, за покаяние, като насърчавал общността си да прекарват тези нощи в ибадет.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е бил най-щедрият човек сред хората. Неговата щедрост през месец Рамадан била на най-високо ниво. През месец Рамадан те се срещали с Джибрил (алейхис селям) и един на друг си четели Свещения Коран. В този период той бил по-щедър и от вятъра, който носи милост на хората.
През последните десет дни на Месец Рамадан Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) правел итикяф. Тогава той изпълнявал още повече ибадет отколкото през друго време, а нощем събуждал и семейството си за ибадет. (Муслим, "Итикяф" 7).
Той наставлявал мюсюлманите да търсят нощта „Кадр", която е „по-благодатна от хиляда месеца", през последните десет дена на месец Рамадан, в нечетните нощи (Муслим, „Сиям", 208, 212),
Освен задължителното говеене през месец рамадан, Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) говял и допълнително. Казват, че допълнително е говял най-много през месец Шабан. Отговаряйки на въпрос на Усама б. Зейд той казал: „О, Усама, месец Шабан е един честит месец, който се намира между месеците Реджеб и Рамадан. Хората нямат представа за него. Делата извършени през този месец се извисяват при Аллах. Аз изпитвам удовлетворение от това, че благочестивите дела през този месец се извисяват при Аллах." (Тирмизи, „Шемаил" 50-51).
През всеки месец Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) говял три дни. Тези три дни понякога били в началото, понякога в средата, а понякога и в края на месеца. Във връзка с това говеене той казвал:
„Да се говее три дни от всеки месец е като да се говее през цялата година." (Муслим, „Сиям", 197).
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) говял и почти през всеки понеделник и четвъртък от седмицата казвайки:
„Делата се издигат при Аллах всеки понеделник и четвъртък. Аз желая делата ми да се издигнат при Аллах, когато говея. Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) говял в събота, неделя и понеделник, а друг път в сряда и четвъртък." (Тирмизи, „Шемаил", 51)
Понякога Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) говял „Уисал". Това е говеене, при което не се разговява от предишния ден, а се заговява за следващия. Този начин на говеене той забранил на сподвижниците си, което е валидно и за нас. (Муслим, „Сиям", 55-61).
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) говял и през деня „Aшуpa", десетият ден от месец Мухаррем. Той обаче говял заедно с него деветия и единадесетия ден. Има предание, в което той казва относно говеенето през този месец:
„Най-благодатното говеене след говеенето през месец Рамадан е говеенето през месец Мухаррем." (Муслим, „Сиям", 202).
След говеенето през месец Рамадан, Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) говял шест дни от следващия месец, месец Шеууал, за което той казал:
„Онзи, който говее през месец Рамадан и след това говее шест дена през месец Шеууал, той все едно е говял през цялата година." (Муслим „Сиям", 204).
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) много възхвалявал говеенето на Дауд (алейхис селям), а именно да се говее през един ден, разбира се за онези, които желаят да говеят повече. Във връзка с това той казал:
„Говеенето от което Аллах е най-доволен е говеенето на Дауд, защото той говял един ден, а в другия ден не говеел.“ (Муслим „Сиям", 171)
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), освен през упоменатите дни, говял и през друго време. Неговата съпруга Айша (радиаллаху анха)., казва:
„Влизайки понякога Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) питаше дали има нещо за ядене, а когато му отговаряхме, че няма той казваше: „Аз говея."
(Муслим „Сиям", 169)
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (97), Юли, 2000 година
Портал 
