Имамът на с. Брестовене
От две години работя като имам в това село, казва Али Мехметчик от с. Брестовене. Животът ми премина в бедност. Започнах образованието си в „Нювваб", но бях принуден да прекъсна в десети клас на гимназията. Средствата, които вложих там, за да се уча, ги дадохме, за да се изселим в Турция през 1951 г. В крайна сметка, нито се изселихме, нито завърших училището - единствената възможност Али намерил в самообразованието и станал почитан религиозен човек. Още през детството ми в селото имаше голяма джамия и два месджида. Те се препълваха с народ. Учениците от началното училище тичаха към джамията.
Днес в селото има две джамии – централна и джамията на долната махала. В джамията на горната махала се е настанил някакъв, който живее в нея. Няма обаче кой да провери случая. Али Ахметчик е назначен за имам в централната джамия. Попитах Али Ахметчик за имамството през неговия период.
Преживяхме религиозни забрани, устата на хората бе заключена, ушите им глухи. Лека-полека излизаме от тази безжизненост. Първият ни дълг пред Аллах е намаза. Дженазетата, никяха изпълняваме официално съгласно ислямския принцип.
Имамът има голям дял и за религиозното образование в селото и за организираните коран курсове. Религиозното образование е поето от младежите.
Според преданията джамията в с. Брестовене е построена през 1870г. Джамията е реставрирана. Бизнесмени и вярващи даряват помощи за джамията, а синовете на хората, които я посещават, безвъзмездно се занимават е ремонта й. Бизнесмените Сабри Шакир, Айдън, Сюлейман и Мехмед Узун не пестят сили, когато се касае за материалното и духовното подпомагане на джамията.
По време на разговора се засягат проблеми, на които настоятелството все още не е намерило разрешение. Става въпрос за осигуряването на заплата на имама, което е належащ проблем Също така и въпроса за подновяването на кадрите. Възрастните, които не са в състояние да изпълняват своите задължения, да бъдат заменени с млади хора.
В това отношение очакваме бързата подкрепа на Главно мюфтийство, тази подкрепа обаче да не прилича на „помощите на „Генджев". .
Когато отида в Брестовене винаги се срещам с Али бей. Основно разговорите ни приключват с литература, със стихове. Той е един от хората тръгнали по този стръмен път. Поетът е казал: „Пиша стихове, понякога стават не много лоши, но не казвам, че съм поет."
Али бей пък казва: „Измислям, понякога въобще не стават, но нали Аллах съществува и намерението ми е за Него. А в Исляма има вяра и намерение, а в стиховете ми това си личи."
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (96), Юни, 2000 година
Портал 
