Маргарет Маркус (Мариам Джамиля)
„Да бъдеш раб на Аллах означава да се избавиш от гнета на хората."
„Ислямът изисква от вярващия цялостна преданост. Мюсюлманинът е мюсюлманин всяка минута от деня. Човек от друга религия не е в състояние да проумее колко стриктен е Ислямът. Неговите закони контролират всички страни от живота на мюсюлманина от раждането до смъртта му. Той не позволява на човека да забрави дори за един миг факта, че е мюсюлманин.“
Това са думи на една американска мюсюлманка от еврейски произход, която предпочела Исляма и като писателка започва да си служи с перото в тази насока. Тя описва по следния начин как Ислямът обсебва вярващия изцяло в материално и в духовно отношение. После допълва така:
„Да си мюсюлманин изисква повече от това да произнесеш формулата за признаване на вярата – келиме-и шехадет (свидетелството), да отслужваш намаз, да говееш или да ходиш на поклонение. Макар че всяко едно от гореизброените е неотменен дълг, ако един начинаещ мюсюлманин не промени своя начин на мислене като логика, психика и духовност, изпълнението на тези задължения няма да бъде ефективно.
Най-фундаменталната вяра в Исляма е разбирането, че човекът е раб на Аллах. Това на арабски език се предава с израза „Абдуллах", който в много мюсюлмански страни се използва като лично име. Самата дума „Ислям" има следното речниково значение: "Покорство пред волята на Аллах". Мюсюлманин е този, който се покорява на волята на Аллах. За да служи на Аллах, човек трябва, ако е необходимо, да жертва всичко свое: щастието, удоволствията, желанията, спокойствието, имуществото и дори живота. Истинският мюсюлманин не се поколебава в името на нещо по-добро да жертва преходните удоволствия. Като прави това, той намира вечното щастие и покоя на сърцето. Да бъдеш раб на Аллах означава да се избавиш от гнета на хората. Истинският мюсюлманин не се страхува от никого, той има страх единствено от Аллах."
Мариам Джамиля, чието истинско име е Маргарет Маркус, е родена през 1934 година в еврейско семейство, което се преселило от Германия в Америка. Отраства в едно предградие на Ню Йорк и там получава подобаващо американско образование. Всички свидетелстват, че е била добра ученичка.
След като завършва гимназия, я приемат в Нюйоркския университет, където изучава програма по общи свободни науки. Като студентка се разболява сериозно и поради тази причина е принудена през 1955 година да прекъсне образованието си. През 1957 година Мариам Джамиля е настанена в болница и лечението й там продължава до 1959 година. След като я изписали от болницата, открива, че притежава таланта да пише.
Тази писателка, която се ражда в резултат на онова, което е научила за Исляма, и на нейните собствени усилия, подчертава, че е прозряла факта, че Ислямът включва цялата истина, и че в онзи момент, когато решава да стане мюсюлманка, семейството й остро се възпротивява. Ето разказа й за това, което в крайна сметка направила:
„През 1961 година с наближаването на месец Рамадан в мен толкова се засили желанието да стана мюсюлманка, че направих последната решителна крачка и приех Исляма. Започнах да отслужвам по пет пъти на ден намаз, а също и да говея още през първия месец Рамадан.
Не приех Исляма, защото се отвращавах от наследството на дедите си или от понятието евреин. Това не беше едно желание, което щеше да бъде отстоявано чрез изпълнението му. Това означаваше за мене преход от една агонизираща, ограничена религия към религия, която не може да приеме нищо друго освен превъзходството да бъде динамична, бързо разпространяваща се, революционна и общочовешка."
След като приема исляма, Мариам Джамиля се установява в Пакистан. Омъжва се за един от учениците на големия пакистански учен Маудуди и се посветила на Исляма, пишейки книги и материали за различни печатни издания, в които дава израз на своите размисли за Исляма.
Цитатите са от книгата „Ислямът срещу западния материализъм" на Мариам Джамиля, „Чиле яйънларъ" Истанбул
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година