Да бъдеш правдив
Господарят на Вселената заповядал на своя Пророк „Бъди правдив, както ти е заповядано!" (Худ, 11:112). Кой знае колко тежка, колко трудна работа е да бъдеш правдив. Когато това знамение се вписало в сърцето му и покълнало там, няколко косъма в главата на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) само за един ден побелели. Влюбените в него, които гравирали красивото му лице в своите сърца с онази свежест, която притежаваше розата, не могли да скрият любопитството си, когато разбрали, че този розов лист, който може да се сравни със света е бил разтърсен от силен вятър. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) задоволил любопитството на сподвижниците си като повелил: „Сура Худ и подобни сури ме състариха" (Тирмизи, Терсир 57). И така, да бъдеш правдив не било толкова лесно.
Аллах Теаля отправил заповедта си за правдивост не само към Своя Пророк, но и към цялото мюсюлманско общество като наредил: "Тръгнете по правия път, с тези, които са до вас.“ Пожелал всичките Му раби внимателно да вървят по онзи прав, гладък път, който нарекъл съратъ мюстаким (правият път). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) навярно е мислил повече за своите сподвижници, разсъждавал е как те ще издържат този изпит, поради което косите му побелели!
Да бъдеш мюсюлманин означава да тръгнеш по правия път.
Всеки, който е тръгнал по този път трябва да прояви непоколебимост, да не се отклонява от него. Всеки мюсюлманин трябва да възприема думата истикама (посока), която означава да бъдеш правдив като Абу Бекр (радиаллаху анху), да не приемаш друг Бог освен Аллах. И както казва Омер (радиаллаху анху), да изпълнява стриктно неговите заповеди, а не да се покланя като лисица. Това означава да бъдеш правдив. Съобразно тълкуването на тази дума от страна на Осман (радиаллаху анху), да изпълнява всички религиозни обязаности в името на Аллах и така, както е заповядал Али (радиаллаху анху) не трябва да допусне какъвто и да било пропуск по отношение на задължителните си обязаности. Ето това означава да вървиш по правия път.
Безспорно, не е лесно да бъдеш правдив. Това, което следва да направим ние е да се стараем да бъдем колкото се може по-правдиви. При всяка част от намаза ни причината да се молим на Нашия Аллах „Напъти ни по правия път!" е, че искаме да Му покажем, че в никакъв случай не желаем да се отклоним от правия път, че искрено желаем да вървим по него и че се молим да ни се притече на помощ. Нашето бъдеще зависи от нашия успех в тази насока. Ако успеем да вярваме в Аллах и да бъдем искрени, меляикета ще дойдат при нас в отвъдния живот и ще ни донесат радостната вест „Не се страхувайте и не скърбете! И се радвайте на Рая, който ви е обещан!“ (Фуссилет - 30)
Посоката им има значение именно за да се постигне този резултат.
ТИ СИ ПРАВДИВ ЧОВЕК!
Тъй като Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е възпитан от Великия Аллах, преди да стане пророк също бил човек, който държи на думата и делата си. Още в първите дни на Исляма той събрал близките си роднини на връх Сафа и преди да съобщи, че Аллах го е избрал за пророк задал следния въпрос:
- Бихте ли ми повярвали, ако ви кажа, че в полите на тази планина се намират вражески войници и се готвят да ви нападнат?
През онези дни тези хора, които почти всички се кланяли на кумири и познавали много добре Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) отговорили така:
- Да, ще ти повярваме. До днес не сме установили да лъжеш. (Бухари, Тефсир 26/2; Муслим, Иман 355). Султанът на пророците и преди да стане пророк е бил известен с правдивостта си, с честността си.
Нека си припомним разговорът протекъл между византийския император Хераклиус и Абу Суфян. Един ден, когато Хераклиус бил на посещение в Ерусалим получил писмо от нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). В това писмо той му отправял покана да приеме Исляма. Хераклиус пожелал да събере сведения за човека, който казвал, че е пророк. Заповядал на хората си: „Доведете някой, който го познава". Точно по това време Абу Суфян, който бил от известните търговци на Мека, пътувал към Сирия с търговски керван. Хората на императора отвели него и търговците, които го придружавали при императора на Византия. Императорът им задал следния въпрос: „Кой от вас родом е най-близък до този човек, който се мисли за Пророк". Посочили му Абу Суфян. Императорът започнал да разговаря с него. Абу Суфян все още не бил мюсюлманин. Бил принуден да отговоря правилно без да му е много присърце. Той подчертал, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) никога не се отричал от дадената дума, никога не е бил несправедлив към когото и да било. Още, че препоръчва на мюсюлманите праведността, честния живот, да държат обезателно на дадената дума, че им заповядва да спазват всичко, което им е доверено (Бухари, Бедул-Уахй 7; Шехадат 28). Дори враговете на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) признавали, че той е една правдива, честна личност, която не познава лъжата и измамата. Тъй като се е ползвал с авторитета на човек, на който най-много може да му се има доверие в Мека, бил наречен Мухаммедул емин.
В деня, в който Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) се срещнал с Джибрил (алейхис селям) и получил първото откровение, започващо с думата „Чети!". Всичко, което се случило този ден, всички събития, които видял за първи път, страховете, които изпитал, вълнението, което го обзело го изморили и притеснили много. Когато слязъл от планината и се върнал у дома, преди да легне казал на Хатидже (радиаллаху анха) да го покрие добре. Треперел, а след малко когато се поуспокоил, споделил тревогите си с любимата си спътничка в живота:
Уплаших се от себе си. Какво става с мен, Хатидже?
Майката на вярващите му припомнила следните съвършени негови качества, които в епохата на гнета хората като че ли съвсем бяха забравили и го поуспокоил по следния начин:
- Кълна се в Аллах, че Той никога няма да позволи да бъдеш посрамен. Защото ти винаги защитаваш и покровителстваш роднините си. Винаги говориш истината, винаги си правдив. Винаги протягаш ръка за помощ, на нуждаещите се. Винаги подаваш ръка на бедните, водиш ги. Посрещаш гостите. Защитаваш тези, които са онеправдани. (Муслим, Иман 252).
Ето така нашият велик Пророк (салляллаху алейхи уе селлем), дори в епохата на гнета, когато правдивостта, честността, моралът, добротата, добродетелта хуманността били покрити с плътно було, проявявал благородството и показвал поведение, присъщо за човека с достойнство.
Молим се на Всевишния Аллах да ни отреди да бъдем сред заслужилите Неговото застъпничество.
(Амин!)
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (93), Март, 2000 година