Камилата на Салих
След гибелта на адитите – племето на Худ – се появило още едно могъщо и богато като тях племе. Било известно под името самудяни и населявала областта Хиджр между Святата Медина и Дамаск в северната част на Арабския полуостров.
Долината, в която живеел този народ, била много плодородна. В тамошните градини растели много едри и вкусни фурми, които зреели бързо, но сладостта им не вредяла на стомаха.
Издигнати били дворци в долината. Изсекли прекрасни домове в големите скали на околните планини. Тези домове били каменни, със здрави стени, подове и тавани, които били непоклатими.
Дълго време хората там живеели в охолство и богатство. Този разкош ги накарал да забравят Аллах, който им бе дал тези блага.
От камък си направили кумири, на които се кланяли. Престанаха да вярват в Сетния ден, в Наградата и Наказанието. Предизвикали безпорядък на земята и изпаднали в заблуда.
Тогава Аллах им изпратил пророк на име Салих, който бил един от тях. Салих бил умен и добър човек, когото всички познавали. Той трябвало да призове племето си към правия път, да поиска да сложи край на гнета и покварата, да престане да се покланя на лъжебоговете, които почитало освен Аллах, и да го прикани да се обърне към единствения и неповторим Аллах.
Аллах бе удостоил хората в долината с всички тези блага и след племето на Худ – адитите, които погинали, защото бяха проявили непокорство и неблагодарност към Аллах за благата, които им бе дал, бе превърнал тях в най-могъщото и богато племе на земята.
Салих събрал народа си и казал:
- Народе мой, поклонете се на Аллах. Вие нямате друг бог освен Него. Спомнете си, че след адитите вас направи богати и силни като тях. Даде ви безброй земни блага. Построихте дворци в равнините му. Прокопавайки скалите му, изграждате непоклатими домове. Помнете тези блага, които Аллах ви даде, и не бъдете смутители и разюздани хора.
- Ей, Салих, нима искаш да се откажем от боговете, които почитаха нашите бащи? – попитали те.
- Тези богове нищо не могат да ви дадат и отнемат. Как така се кланяте на тези кумири, от които нямате нито полза, нито вреда? Не си ли давате сметка за това, кого са почитали бащите ви преди да започнат да се покланят на тези идоли? – отвърнал той.
Подир тези негови думи някои от съплеменниците му повярвали. Това били бедни и непокварени хора. Не се възгордявали и не упорствали.
Жестоките богаташи пък рекли:
- Ей, Салих, преди да изприказваш тези думи и да поискаш от нас да изоставим боговете на нашите бащи, ние те уважавахме. Но ти ни разочарова. Сигурно си полудял.
- Народе мой – казал Салих. Аз не съм луд. Не искам нищо друго освен да ви изведа на правия път. Побойте се от Аллах и Му се покорете. Не искам и отплата от вас. Моята награда ще я даде Аллах. Добрите хора повярваха, защо вие не вярвате?
Богатите и горделиви хора от племето се обърнали към повярвалите в Салих, които те смятали за слаби, и казали:
- Знаете ли, че Салих е пророк, изпратен от неговия Господ?
Те отвърнали:
- Ние повярвахме в него.
Горделивите и богатите рекли:
- Ние не сме убедени, че вие сте повярвали.
Салих отправил молитва към Аллах да изпрати някакъв знак, който да потвърди неговото пророчество:
- О, Господи, народът ми ме смята за лъжец. Освен малцината никой не повярва в мен. Останалите послушаха думите на богатите и горделиви хора. Дай ми някакъв знак, в който да повярват всички.
Аллах повелил следното:
- Кажи на племето си да се съберат извън града до голямата скала. Оттам ще им покажа едно голямо знамение. Ще излезе огромна камила, която досега никой не е виждал. Колкото и да я доят, млякото й никога няма да свършва. Но ще им поставиш две условия: да оставят камилата на свобода и да не я закачат, а водата в града ще пият един ден хората, един ден само камилата.
Салих отишъл при съплеменниците си и им съобщил вестта. Поискал да отидат при скалата. Казал им да чакат идването на знамението. Съобщил им и условията, които поставил Аллах.
Тези от тях, които повярвали, се зарадваха на новината и казали:
- Аллах ще изкара истината наяве и ще подкрепи с чудо нашия пророк Салих и повярвалите в него.
Горделивите неверници отвърнали:
- Празни приказки! Напълно е полудял. Възможно ли е да съществува камила, която пие толкова вода? Не ви ли рекохме, че той наистина е луд?
А другите хора казали:
- Ето един много добър случай да разберем кое е истина и кое лъжа. Сега ще стане ясно дали наистина е пророк или луд.
Всички отишли при голямата скала и зачакали там с голямо любопитство.
Пред очите на всички изневиделица изскочила с мучене една камила с разпенена уста. Вимето й било пълно с мляко. Тръгнала пред учудените и ужасени погледи на народа, който се бил наредил в дълга редица.
Жените били приготвили съдовете си да доят мляко. Дошла една жена и я издоила, докато ведрото се напълни. Като си тръгнала, вимето й отново натежало по старому.
После камилата се отправила към извора, от който хората в града пиели вода. Под изумените им погледи без да повдигне глава, тя изпила водата до последната капка.
В този момент всички в един глас се провикнали:
- Салих каза истината. Салих каза истината. Той действително е пророк, изпратен от Аллах. Тази камила е камилата на Аллах.
А горделивите неверници силно се разгневили. Не продумали и една дума. От разочарование лицата им силно почервенели. Отдалечили се и си тръгнали.
Тази странна камила заживяла сред народа на Салих. Един ден те пиели вода, а на другия ден я оставяли на камилата.
В замяна на това камилата давало на тях и децата им мляко в изобилие и то никога не секвало.
Салих говорел на хората:
- Това е камилата на Аллах. Едно знамение, изпратено за вас. Оставете я да живее на тази земя, с която Аллах ви дари. В никакъв случай не я наранявайте, защото ще ви сполети страшно мъчение.
В града имало девет порочни мъже. Вършели безчестия, непрекъснато сеели раздор, пиели и не вярвали на Аллах.
Една нощ се събрали, напили се до забрава и се наговорили да убият камилата:
- Не е редно да оставяме Салих и камилата му да вършат каквото си искат. Тази камила ни пречи. Изпива водата ни и оставя само половината от нея. За да спрем тази нередност ще убием камилата, Салих и цялото му семейство.
Един от тях подхвърлил:
- Ако ние убием Салих, неговите роднини ще ни отмъстят.
А друг отвърнал:
- Вижте, да ви кажа една друга хитрост, която намислих. Да убием камилата, Салих и семейството му в мрака на нощта. Понеже е тъмно, никой няма да ни види. Ако роднините му ни попитат, ще им отговорим следното: „Не го видяхме. Никого не видяхме и от семейството му." Така ще сме казали истината, защото в тъмното никого не ще можем да видим. А от роднините му никой няма да ни види.
Преди изгрев слънце един от тях отишъл и прострелял камилата със стрела. Тя силно измучала. Салих, дочул мученето на камилата, се събудил уплашен. Заедно с другите хора се втурнал към мястото, откъдето се било разнесло стенанието на камилата.
Деветимата разбойници били избягали. Салих намерил камилата мъртва. Много се натъжил. Разбрал, че самудяните ще ги сполети голямо нещастие заради това, което били извършили.
Аллах му заповядал да вземе тези, които бяха повярвали в него и да напусне града. След три дни щял да изтреби всички, които щели да останат в града.
Салих рекъл на племето си:
- Аллах ви се разгневи. След три дни ще ви сполети нещастие.
Когато минали трите дни, хората в града чули страховит шум. Разтреперили се. От страх сърцата им щели да се пръснат.
От ужаса пред сполетялото ги нещастие паднали на колене. Така и умрели. Оцелели само домовете им, издълбани в скалите, за поука на народите, които ще се появят след тях, за да разказват за голямото бедствие, което ги бе застигнало, понеже се възгордели и не искали да повярват в Аллах.
Изводи и поуки
Световната история е изпълнена с битка за единобожието между пратениците на Аллах и воините на шейтана. Тази борба продължава и днес.
Една от водещите причини за гибелта на страната им е потисничеството на угнетените. А начело на угнетените стоят пророците. С помощта на Аллах тези, които приели за свое божието дело, повярвали са в Аллах и са въстанали са срещу идолите и идолопоклонниците, винаги са постигали победа.
Необходимо е да се отбележи, че винаги е съществувало страх от хората, около пророците. С други думи, ако целта на делото е да се увенчае с успех, трябва хората от народа около водачите да бъдат увенчани с някакъв ореол.
Пророците и тези, които са вървели по техния път, са искали за хората един уравновесен живот, уравновесен възход и разпределение на печалбата. Само че онези, които са се противопоставяли на Пророците са предпочели разхищението и възгордяването пред умерения живот, богатство само за богатите, пред равномерната употреба, обирало е каймака на едно щастливо малцинство, пред равномерното разпределение на изгодата. Накрая, с помощта на Пророците тези, които се държаха така узнаха за присъдата на Аллах и бяха уведомени за предстоящата им гибел…
Ситуацията, в която се намираме днес е същата. Или ще се покаят, или с една революция ще бъдат съборени и пометени. Аллах е непоколебим в решимостта си. Победата винаги е била на страната на вярващите.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (92), Февруари, 2000 година
Портал 
