Сиселла Канолий
Австралийката Сиселла Канолий разказва: „Защо станах мюсюлманка? Съвсем искрено мога да ви кажа, че станах мюсюлманка без да разбера. Още от малка загубих вярата си в християнската религия, към която бях принадлежала и така започнах да се отчуждавам от нея. Исках да разбера и науча много за религията. Не бях склонна да приемам сляпо догмите, които ни караха да учим. Защо имахме трима богове? Защо всички ние бяхме дошли греховни на този свят? Защо бяхме длъжни да даваме откуп за греховете си? Защо можехме да отправяме призивите си към Бога единствено чрез посредник? Какво означаваха знаците, които ни показваха и различните чудеса, които ни разказваха? Когато питах свещеника за тези и подобни въпроси, той се ядосваше и казваше: „Не можеш да питаш за същността на нещата, които църквата учи. Това са скрити неща. Ти си длъжна само да вярваш." Как може да вярва човек в нещо, което не разбира и чиято същност не знае? Но тогава нямах смелостта открито да изявявам своите мисли. Сигурна съм, че много хора, които считат себе си за християни мислят като мен: не вярват на повечето религиозни знания, които са получили, но се страхуват открито да заявят това.
Накрая, с напредването на възрастта, изцяло се откъснах от църквата, която заповядваше да вярваш в трима богове и започнах да търся религия, която учеше да се служи на Един Бог. Защото цялата ми воля и душевност ми подсказваха, че Бог е един. Поглеждайки около себе си, събитията ми показваха колко безсмислени са били чудесата, необикновените неща, разказите за светците, които свещениците се опитваха да ни внушат. Защото истинското чудо беше този свят, всяко едно нещо в него: хората, животните, горите, планините, моретата, дърветата, цветята – всичко това не подсказваше ли, че са създадени от един Велик Творец? Не беше ли чудо едно новородено? Докато църквата се опитваше да внуши,че всяко новородено е окаяно с грехове! Всяко новородено представляваше едно чисто творение и раб на Бога. Това беше едно чудо и аз вярвам в единният Бог, вярвам в чудесата, които е създал.
Нищо в света не беше така греховно. Мислейки така, един ден дъщеря ми донесе една книга за Исляма. Прочетохме я много внимателно. Господи! Тази книга говореше така, както мислехме ние. Исляма казваше, че има един Бог, и че хората идваха на света безгрешни. Дотогава не знаех нищо за Исляма. В училище Исляма беше тема, която беше обект на подигравки. Казваха ни, че мюсюлманите ще отидат в ада. Но след като прочетох тази книга, потънах в размишления. За да получа повече знания за Исляма, потърсих мюсюлмани, намиращи се в града. Мюсюлманите, които открих, отвориха очите ми. Тогава получих логични отговори на въпросите, които ме интересуваха, започнах да вярвам, че тази религия не е измислена, както ни разказваха нашите свещеници, а е истинската религия на Бога. След като с дъщеря ми прочетохме и други книги за Исляма, повярвахме в Неговото величие и правота и станахме мюсюлманки. Аз приех името Рашида, а дъщеря ми – Махмуде.
Онова, което най-много ми харесва в Исляма са призивите (дуите). Защото в християнството призивите към Бога се отправят чрез посредничеството на Иса (алейхис селям), за да се иска богатство, високопоставеност, уважение, почит и т.н. Докато мюсюлманите, когато отправят своите призиви, изразяват своята признателност и благодарност към Великият Аллах и знаят, че докато изпълняват повелите Му, Той ще им дава всичко, от което се нуждаят, без да го молят.
Неджатин Хасан Узун
гр. Рудозем
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (92), Февруари, 2000 година
Портал 
