Ако сте признателни, аз непременно ще ви надбавя
Шейтанът изкарва наяве една истина
Когато Аллах Пресветият и Всевишният заповядал на Шейтана да се поклони на Адем (алейхис селям), той не склонил да спази тази заповед. Затова Всевишният Аллах прогонил Шейтана от Своето царство, проклел го и го заплашил със затварянето му в джехеннема. Но на Шейтана не му било достатъчно да изслуша всички тези думи, ами дръзко започнал да заявява, че ще подмами синовете на Адам (станал причина за изгонването му от царството на Аллах) и ще ги отклони от правилния път:
Рече: „За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път. После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни."
(Араф, 16-17)
С тези свои думи Иблис изтъква една истина, която повечето от хората не могат да разберат. Според нея голяма част от хората не изпълняват задълженията си на признателност към Аллах, а онези, постигнали избавление, ще бъдат тези, които ще изпълнят дълга на признателност към Аллах.
Какво е признателност?
В арабския език думата шюкюр се употребява с речниковото значение „охранвам се, развивам се". Под това се разбира, че у някого или в нещо се наблюдават всички положителни фактори. Когато от дадената на някакво животно храна върху него се прояви благотворно влияние, се казва „Шекерету'д-даббету" и по този начин се предава фактът, че животното се е охранило. Това название идва от наклоненията шекру и шукран. Охраненото животно се назовава „Даббету'н шекурен".
О, роде на Дауд, служете на Аллах с признателност!
(Саба, 13)
Аллах Пресветият и Всевишният не е благоволил да повели в това славно знамение „О, роде на Дауд, изречете благодарност", а „Служете на Аллах с признателност!". Изразът „Служа с признателност" означава, че истинската признателност ще се осъществи с изпълнение на заповедите на Аллах и с бягство от забраните му. В такъв случай признателността не се състои само, както смятат някои, в изпълнение на намаз и в изричане на „Елхамдюлиллях" след засищане с храна, а наред с това означава действително изпълнение на богослужението (ибада).
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) осъществява признателността с дела.
Майката на вярващите, достойната Айша (радиаллаху анха), се учудваше на това, че Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) става през нощта и отслужва намаз, докато му се подуят краката, и го попитала: „Защо правиш всичко това? Аллах не ти ли прости всички твои минали и бъдещи грехове?". Отговорът на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил:
„Нима трябва да не съм един признателен раб?"
(Бухари, 8, 449 – Муслим, 2819).
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не виждал изразяването на признателност само като съставено от словесно хвалебствие, а точно обратното, разглеждал благодарността като служене с всички телесни органи на Аллах Теаля, който ни е предоставил всички блага.
Ето защо, като е обобщил всички нейни значения, Имам Ибн Каййим е формулирал признателността така: „Признателността е проявление на влиянието на благата, дадени от Аллах, в думите на раба като възхвала, в сърцето му като обич и в телесните му органи като подчинение и привързаност". (Тахзибу Мадариджи'с-Саликин, 384).
Думите не трябва да възхваляват другиго освен Аллах, сърцето не бива да има друг любим освен Аллах. Дори и да се обикне някое създание, то трябва да се обича заради Аллах. И когато обичта към Аллах се настани в сърцето на човека, той изпълнява с цялото си тяло всички заповеди на Този висш любим и се въздържа от всички Негови забрани. Ето това е истинската признателност.
„Само за благодатта на твоя Господ възвестявай"
(Ад-Духа, 11)
Под думата „възвестявай", която се среща в това свещено знамение, се има предвид или „Да се споменава Аллах, като се разказва и на другите за благата, които Той е предоставил, изричайки думите: „Аллах ми предопредели тези и тези блага" или под благото, за чието възвестяване има заповед, се разбира следното: „Да се призовава към пътя на Аллах, да се оповестява Неговият закон и да се обучава духовната общност на Ислям." Височайшето знамение има и тези две значения. (Тахзиби Мадариджи'с-Саликин)
Човек трябва да си спомня за дните на заблуждение и невежество и да благодари за това, че Аллах го е извел от мрака. Така правел и достойният Омар (радиаллаху анху), когато си спомнел, че докато е живял в невежество, си бил направил идол от фурма, а после в пристъп на глад го е изял, се смеел на това свое минало.
Дори след като забогатее с благодатта на Аллах, мюсюлманинът трябва да си спомня дните, в които е бил беден, и според това да регулира поведението си. Когато положението му се оправи и се пресели някъде на спокойствие, трябва да си спомни за прекараните дни на несгоди, а после да изпълни своя дълг на признателност към Аллах, който го е спасил от тези трудности. По този начин той възвестява благата, които Аллах му е дал, и довежда до пълен завършек задълженията си, които произтичат от това, като призовава хората по пътя на Аллах.
Признателността в общия и личен смисъл
От всичко казано произтича, че признателността има два смисъла: общ и личен.
В смисъл тя е свързана със земните блага – храна, напитки, облекло, имущество, здраве и средства за придвижване. А в тесния смисъл на думата има връзка с благата от Отвъдния живот – вяра, единобожие, напътствие към правия път, последователност в богослужението, праведност на съпругата и на децата. За съжаление, повечето от хората осъществяват признателността в нейния общ смисъл, тъй като ползата от благата, влизащи в тази категория е такава, че се усеща и може да бъде видяна. А хората са така устроени, че имат склонност към такива неща.
Стълбовете на признателността
Като обобщение по тази тема бихме желали да изложим следните думи на Имам Ибн Каййим: „Признателността на раба се опира на три стълба, ако всички те заедно не са налице, не се счита, че рабът е проявил признателност.
- Първият стълб, това е да се признаят благата, които Аллах е дал.
- Вторият се състои в прослава и възхвала на Аллах заради тези блага.
- Третият е да се използват те в дела, които ще спечелят благоволението на Аллах."
Признаването на благата, които Аллах е дал, е да се отдадат те не на нашия собствен опит, ум, усилие или говеене, служба, слава и сила, а само на Аллах. Когато Карун обосновава благодатта, която му е дадена, със своето познание и умение, Аллах го запратил и него, и богатството му вдън земя. Поради това, и съвсем естествено, човек трябва да бъде признателен на Аллах, който му дава всички тези блага. По-нататък човекът, който без съмнение вярва, че Аллах е този, който дава благата, прославя Го и Го възхвалява, не използва тези блага, които са му предоставени за бунт срещу Аллах. Човекът, комуто е дадено имущество, няма да даде на заем пари с лихва, а този, който е надарен със здраве и благоденствие, не употребява сила срещу хората и не ги потиска.
Когато изпълняваме тези стълбове както трябва, няма съмнение, че Аллах, както е обещал, повелявайки в своята Свещения Коран:
„Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”, ще умножи благата, които ни е дал, и ще ги превърне в море от изобилие.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (92), Февруари, 2000 година
Портал 
