Безмълвният наставник
Той е безмълвен и не говори. Гласът му обаче е по-силен от гласа и на най-гласовития оратор. Той не притежава красиви и подредени изрази. Неговият поглед обаче е по-задълбочен и от най-проникновените слова на всички наставници. Той не поклаща, нито ръка, нито глава, наляво или надясно, за да въздейства върху слушателите. Защото от само себе си въздействието му е силно и преди въздействието върху тялото, въздейства върху сърцата. Това е „дупката", в която в крайна сметка ляга човекът. Там започва първият изпит и ще бъдат видени първите последствия. Този безмълвен наставник е гробът.
АР-РАфИ СЕ ОБРЪЩА КЪМ ГРОБА
Аллах да се смили над Мустафа Садък ар-Рафи, който се обръща към гроба по следния начин: „Ах ти! На всеки човек казваш „Ела" и всъщност всички пътища водят към теб. Никой път не отива по-далеч от теб и няма път за връщане от там. Само в теб има равноправие. В теб влизат и кралят, и героят, и управителят, и бедният, и богатият.”
Поради силната наставническа роля, която има, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) многократно е препоръчвал посещенията на гробищата. В хадис, сведен от Абу Хурайра (радиаллаху анху) се казва: „Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) посети гроба на майка си и така плака, че разплака и хората около него. След това каза: „Поисках от Аллах разрешение да се моля за нейното опрощение, не ми бе позволено. После поисках разрешение, за да посетя нейния гроб и ми бе дадено. Посещавайте гробищата, те припомнят за смъртта." (Муслим) Забравата е в природата на хората. Всички забравят за неизбежния край. Това е причина за закоравяване на сърцата и пречи на приготовлението за отвъдния живот. Това закоравяване а сърцата е причина да не се усеща въздействие от никакво наставление. Както поетът е казал:
Хората са потънали в заблуда, смъртта ги събужда
През целият си живот, до смъртта, те не се събуждат
На тълпи, на тълпи своите близки изпровождат
И виждат всичко там, дето погребват
И се връщат в сънищата на своята заблуда
Сякаш нищо не са видели и не са чули
Основната причина за посещенията на гробищата е да си припомнят за смъртта, която пък води към размисъл за отвъдния живот.
БЯГАЩИТЕ ОТ СМЪРТТА
Поради заблуда някои хора не искат да чуят нищо за смъртта. Мислят си, че това ще ги спаси от нея или пък, че ще я отклонят. На това детинско поведение отговор дава следното знамение на Всевишния Аллах: „Където и да сте, смъртта ще ви догони...." (4: 78)
Ар-Рафи е казал:
„Кой е този, който бяга от друго, което оставя зад себе си, освен от гроба? Няма такъв, който да бяга от него и да не го намери пред себе си. Той чака вечно и без оплаквания. И непременно към него ще отиде, без да има завръщане."
БЕЗМЪЛВНАТА ЗЕМЯ
Посещаването на гроба-наставник успокоява сърцето и душата. Той е причина за вдигането на завесата, която стои пред човека. В петъчния ден ти слушаш някакъв наставник от мимбера. Отслужващите намаз са много, но наставникът е един. В гробищата е обратното, там всеки гроб се превръща в наставник, а ти едновременно ги слушаш всички. Слушателите там са малко, наставниците много. Такова нещо не познаваме в земните дела! „Ар-Рафи казва: „Отворихме гроба и спуснахме в него мъртвеца, който се бе сбогувал с живота. Застанах там. Вслушах се в безсловесния говор на земята, която сякаш казваше: „Колкото и да е дълъг живота в крайна сметка той свършва. Колкото и да са големи целите, биват прекъснати. Именно на гробищата започнах да разбирам, че всяко нещо има своя смърт."
Ако не бе закоравялостта на сърцата и не бяха големите амбиции и средствата за постигането им, при всяко раждане на дете, човек щеше да си спомни за деня, в който ще бъде погребан, както е казал имам Джеузи: „Пелените на детето сочат адресът на гроба."
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (91), Януари, 2000 година
Портал 
