Фериде Сейфун Насър
Когато научих, че Фериде Сейфун Насър се покрила според шериата, моливът с който пишех просто престана да пише. Не можах да повярвам... Фериде, която аз познавах... Звездата от филмите.. Светлината на нощта... Не, в никакъв случай не можах да повярвам....
Реших лично да я попитам по телефона. Наистина, гласът беше нейният, на Фериде. Макар че не исках да повярвам, тя ми потвърди това, което бях чул и ми каза, че вече никога няма да се върне към онзи позорен живот.
В този момент аз си спомних миналото й, но Аллах е, Който преобръща сърцата...
Какво се беше случило, че от много известния, бляскав живот тя се беше върнала към спокойния живот? Този и още хиляди подобни на този въпрос бяха завладял и съзнанието ми.
Фериде Сейфун Насър отговаряше на всички въпроси, които възникваха в мисълта ми.
- ….?
- Повярвай ми, и аз самата не можах да разбера как се насочих към Великия Аллах и се отказах от изкуството.
Все още не бях готова за да поема този път. Влязох в един магазин, за да си купя тоалетите, които ми бяха необходими за снимането на филм. Аз винаги се подигравах с актрисите, които се забулваха и винаги подхвърлях някакви думи, за да ги уязва. Но с времето започнах да чувствам, че се намирам в някакво безтегловно състояние. Започнах да посещавам свещените места и почтени хора. Всичко това продължи в сънищата ми. Щом се зазоряваше забравях всичко и отново ставах робиня на шейтана. Категорично бях недоволна от това, което правех.
ПЕТЪК ВЕЧЕР
- …?
- Един петък се събудих, чувствах голямо притеснение. Започнах да се обличам, но не можех да си харесам дреха, за да се облека, подхвърлях една, вземах друга. Пред огледалото не можех да реша, коя дреха да облека. Това колебание продължи до повика на обедната молитва (езан). Подготвих се и се помолих на Аллах. Естествено, произнасях бързо и се молих. Не можах да разбера кога съм приключила.По време на зова си казах: „О, Аллах! Аз съм бедна, а ти във всяко едно отношение си богат."
После станах за следобедния намаз.
След приключването на намаза съблякох дрехите си. Но ръката ми не понечи да свали кърпата, която покриваше главата ми. В онзи момент бях объркана. Не мога да предам с думи това вълнение. „Като че ли някаква революция ставаше в мен. За първи път бях сигурна в себе си и се съгласявах с чувствата си. Ето в такъв един момент реших да се забулвам. Очите ми не преставаха да ронят сълзи. Съжалявах за прегрешенията си до този момент и непрекъснато плачех.
СЪН
- Всичко, което се случи беше плод на моите чудновати сънища. В съня ми беше станало второто пришествие (къямет) и всички се бяхме събрали за Съда. Мъртвите бяха възкръснали. Подадоха ми писмо, на което беше написано името на нашия пророк. Но в онзи миг чувствата ми бяха толкова различни, че никой, който не е изпадал в такова положение не би ме разбрал.
И в други мои сънища се виждах забулена, заедно с вече отказали се от светския живот актриси. Видях в сънищата си имам Шафи, шейх Бедеуи. Всичко, което ми се случи произлизаше от това, че четях Корана.
МНЕНИЯ
- …?
- Аз, макар и със забрадка, продължих да ходя в театъра. Но, погледите на другите забрадени ме притесняваха. Накрая се принудих да напусна театъра. Аз бях изучена от промените, които бяха настъпили. Аз, която непрекъснато си сменях тоалетите, сякаш имах магазин за дрехи... Аз, която през нощите се забавлявах, убивах свободното си време по кината, сега благодарение на Великия Аллах без съмнение, станах съвсем друг човек.
Откъснах се от света на 34 години. Синът ми беше едва на девет. Аллах отреди да се забрадя, когато това беше най-добре.
Измамникът, Шейтана, открадна от мен най-ценното ми време. Накара ме да се лутам в живота като опиянена. Надявам се Великият Аллах да приеме разкаянието ми.
НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА
- …?
- Всеки човек споделя определени мисли. Има мнение по определени въпроси. Аз съм много щастлива от решението, което взех. В никакъв случай не може да става и въпрос, да се върна отново към изкуството. В никакъв случай не съжалявам за решенията, които взех. Надявам се, че до края на живота си няма да съжалявам.
Всеки творец, човек на изкуството казва, че изкуството е велика професия. А аз казвам, че какво му е великото? Пред очите на всички мъже, на висок глас ще ги забавляваш, и то като си показваш срамните части... Че какво величие може да има в това?...
- …?
- Аз вече се разбирам по-добре със себе си. Забравих всичко от живота си като актриса. Насочих всичките си усилия към рисуването. Рисувам различни модели върху стъкло. Отказах се до последния грош от парите, спечелени като актриса. И колата, която купих с тях ще върна обратно.
БЕСЕДИТЕ, ПОСВЕТЕНИ НА РЕЛИГИЯТА
- …?
- Цялото си време посвещавам на беседи и събирания с моите сестри-мюсюлманки на религиозни теми. Четем, разказваме. Особено голямо значение отдавам на утринната молитва. Занимавам се с възпитанието на сина си, старая се да му помагам в усвояването на уроците в училище. И разбира се, отдавам голямо значение на религиозната му подготовка.
ЖЕЛАНИЕТО МИ
- ...?
- Единственото ми желание от Великия Аллах е да посочи действителността и на другите ми колежки-актриси и да ги приеме и те да следват неговия път. Дай Аллах в най-близко време към този керван да се присъединят още мнозина.
Накрая благодаря от все сърце на великия Аллах, че дари мен, много грешната робиня, с истинската вяра. О, Аллах приеми ме сред Своите верни раби.
Амин.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (91), Януари, 2000 година
Портал 
