Възвеличаване на праведниците
Аллах Теаля е свидетел, че изходната точка, от която са се отклонили в идолопоклонничество хората, както е било по времето на обожествяването на Ягус, Яук, Наср и което ще продължава и до Съдния ден, е превъзнасянето на мъртъвците. Те не са се задоволили с това, но са опорочили и пътя на праведниците. Аллах обаче упъти към истинската вяра тези, които поеха по правия път, и те ги свалиха до стъпалото на раби, което Аллах бе предопределил (на онези смъртни), отнеха им божествеността. Ето, това е истината за тяхното възвеличаване и сляпата вяра в тях.
Този, комуто е предоставено благото да следва верния път, нека не смята, че забраната да превръща в идоли гробовете, да издига върху тях джамии и да пали там кандила, е омаловажаване на покойниците. Това никога не е означавало принизяването им, така както смятат измислящите лъжи в религията и заблудилите се. Напротив, то е оказване на почит и зачитане, извършване на онова, което те са обичали, и изоставяне на онова, което са мразели, израз на уважение. Не е ли Аллах Покровителят на всички, Този, който ги обича и извисява пътищата им?... Ти също следваш техния път...
Заблудилите се, които тълкуват неправилно религията са тези, които принизяват праведниците под маската на прославата им. Впрочем, от всички хора те са най-далеч в следването на пътя им. Далече са от тях, както християните от Иса (Алейхиселям), юдеите от Муса (Алейхиселям), шиитите от Али (Радияллаху анх), така както хората на правдата, бидейки едно цяло със своите събратя, стоят далеч от хората на заблудата. Вярващите мъже дружат с вярващи жени, а мъжете-лицемери се събират със себеподобни жени. Когато сърцата вярват на измислици (нововъведения), лицата се извръщат от сунната на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем).
Ето защо повечето от тях ще намериш при гробовете, където се втурват, след като са изоставили думите и призивите на този, който е възродил сунната на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем).
ОБИЧТА КЪМ ПРАВЕДНИЦИТЕ СЕ ИЗРАЗЯВА В СЛЕДВАНЕТО НА ТЕХНИЯ ПЪТ
Възвеличаването на пророците и праведните люде се постига чрез обичта към тях и извличането на поука от полезните познания и добри дела, към които са призовавали те, приемайки онова, което те са оставили подир себе си. Обичта се изразява в това да се върви по техния път, а не поклонение и посещение на техните гробове и, накрая, превръщане на тези гробници в идоли. Да се следва техния път и да се призовават хората да поемат по него умножава техните награди. Отричането от пътя, към който са приканвали, и поемането по друг, който му противостои, лишава от награда както праведниците, така и самите тях. А къде в това е прославата и уважението?
Вестник "Мюсюлмани", брой 12 (89), Ноември, 1999 година