Камиля Араби

Камиля Араби

В НОЩТА, В КОЯТО ПЛАКАХ, ЛУНАТА ОГРЯ ЗЕМЯТА
Камиля Араби, една от най-известните телевизионни говорителки на Египет, същевременно бе и сред последните, които си сложиха покривало и изоставиха тази професия. Въпреки целия натиск от страна на ръководството на телевизията, тя преодоля всички препятствия, които се изправиха пред нея, и избра пътя на истинската вяра.
Срещнах се с нея в дома й в Маади. Докато преди срещата ни си представях да видя, пред себе си една от онези жени, които се покриват и гримират, тъй като повечето си служат с покривалото и го експлоатират, като че ли е някаква мода, противно на очакванията ми се озовах пред една зряла и приятна дама, покрита доста красиво.
В главата ми се въртяха цял рояк въпроси: как съумя да се покрие и да се пребори с ръководството на телевизията, промениха ли се отношенията й с другите колежки-говорителки?
След като трудно успях да я убедя да разговаря с нас, първо я попитах дали има някакви въпроси, които желае да й зададем. С усмивка отвърна:
- За мен са важни обичта и одобрението на Аллах Теаля. Достатъчно е въпросите ви да получат одобрението на Аллах Теаля, критерий е Неговото съгласие.
- ...?
- Казвам се Камиля Абдулбедиг Араби, омъжена съм за режисьора и продуцента Фетхи Абдуссеттар. Имам три деца. Като телевизионна говорителка работя от 1981 година. Започнах с детски предавания. После продължих и с други видове програми.
- …?
- Единствената ми мечта беше да се появя по телевизията и да стана говорителка. Не мислех, че може да има някой по-щастлив от мен, ако успеех да осъществя тази своя мечта. Най-накрая това, което желаех, се сбъдна, аз станах говорителка, подготвях програми, извървях някаква част от пътя към славата. Особено през последните години...
Когато постигнах идеалите си, към които така се стремях, видях, че те са много далеч от желаното от мен щастие. Притесненията вътре в душата ми бързо нарастваха с всеки изминат ден. Изобщо не можех да проумея, те пък откъде ми дойдоха до главата. Та нали се обличах и гримирах като другите жени около мен, получавах всичко и осъществявах всяко свое желание.

АЛЛАХ ТЕАЛЯ МЕ ОЧАКВАШЕ
- …?
Беше един от последните дни на месец Шабан миналата година, дори по-скоро последната вечер. Отидох на фризьор. Всяка година правех така, в навечерието на Рамазан посещавах фризьора си, а после преставах да ходя до края на свещения месец. Когато се прибрах от фризьорския салон у дома, започнах да мисля: утре е Рамазан, какво трябва да направя, дали да не се разходя или пък да отида у приятелка... Съпругът ми отсъстваше от къщи, беше в командировка в чужбина.
Докато в ума ми се люшкаха тези мисли, нещо вътре в мене започна да ме тласка към другата стая. Когато влязох вътре, имах усещането, че сякаш там ме очакваше Всевишният Аллах.
- …?
- Озовах се до Свещения Коран и започнах да чета. Струваше ми се много странно. Като че ли Корана ме бе взел за свой събеседник, обръщаше се към мене и ми разказваше нещо. Чувствахме така, сякаш разговарях с Всевишния Аллах. После извърших обредното измиване (абдест) и започнах да отслужвам Тарауих намаз. Това продължи дълго... Забравила съм колко части сторих. Успях да се опомня усещайки влагата от сълзите, попила в килимчето, на което отслужвах намаза. Плаках цялата нощ. Плаках така, както никога досега. Изпаднах в унес и започнах да усещам много странни неща. Почувствах, че Всевишният Аллах ме опрощава.
Изживявайки всичко това разбрах, че истинското щастие се постига не чрез славата, а при Всевишния Аллах и благодарение на това аз мога да се сдобия с истинското спокойствие, към което се стремях и за което мечтаех. Притесненията и неувереността вътре в мен се бяха стопили подобно на лед и бяха отстъпили място на душевно равновесие и увереност. От стаята, където се намирах, излязох с вяра в себе си, никога повече нямаше да сваля покривалото от главата си.
- …?
- Да, и по-рано се бях приближавала до подобно щастие. Четири години преди това без никаква подготовка отидох със семейството си на посещение в свещените градове, сиреч на поклонение – хадж. Това бе първото ми поклонение. Чувствах се в съвсем различен свят. А особено пред гроба на Пратеника на Аллах изпитах такова духовно възвисяване и просветление, че когато се върнах от хаджа, взех решението да се покрия. Към сградата на телевизията се запътих така покрита.
Когато директорите ме видяха в този вид за малко не побесняха. Говореха, че никога няма да мога да работя с това покривало на главата. Когато всички те се съюзиха с шейтана, аз се вслушах в това, което ми нашепваше слабият човек вътре в мене, предадох се победена и свалих онова свещено покривало от главата си. Моята човешка природа бе успяла да ме принуди да отстъпя, като сладко ми подшушваше думите:
„Покривалото, няма голяма стойност, и без да съм покрита мога да служа. Всичко опира до намерението, а и така ще въздействам по-силно."
Продължих работата си в телевизията с непокрита глава, но случилото се непрекъснато ме ядеше отвътре, гледах на себе си като на лъжкиня. Започнах да се срамувам дори от колегите си. Заех се с изготвянето на религиозни програми. Заснех една поредица от шест части, наречена „Светлината на Аллах". От тези шест серии излъчиха само една. Все още не разбирам защо не показаха и останалите. После направих едно предаване, което щеше да продължи четири години, но аз вече бях постигнала истинското щастие. Желаех да сторя всичко необходимо, за да прекарам останалата част от живота си така, както е угодно на Всевишния Аллах, защото се чувствах като новородена. Все още се опитвам да разбера как съм могла да пропилея живота си. Жалко, че най-плодотворните години от моя живот си отидоха ей така напразно пред камерата...

НАЧАЛОТО НА БОРБАТА
След онази щастлива нощ, която прекарах се заклех, каквото и да става, да не свалям от главата си покривалото, което беше моят символ. Отидох покрита в сградата на телевизията. Директорите получиха шок като ме видяха така. Всички мои колеги, които бяха на работа, ме гледаха слисани. Не ме приеха в този вид и започнаха да ми се подиграват. Казаха, че в никакъв случай не мога да се явя така по телевизията.
Колкото и да се опитвах да обясня, че като съм се покрила не преча на никого и това няма да навреди на работата ми, за съжаление не постигнах нищо. Заявиха ми, че пред мене има само две алтернативи: покривалото или работата ми. Аз, от своя страна, гордо отвърнах, че изобщо нищо не е в състояние да ме накара да сваля покривалото си, че по-рано съм допуснала подобна грешка, която никога повече няма да повторя. Там пред всички на висок глас извиках, че никаква сила на света не ще може да ме принуди да върша работа, която не е угодна на Всевишния Аллах.. Тези, които стоят до Аллах Теаля са безсмъртни, а другите са лишени от смисъл и съдържание.
В този момент си припомних знамението на Всевишния Аллах, думите, които шейтанът изрича, за неговите раби:
„Кълна се, ще заблудя всички твои раби, без тези от тях, които вярват искрено.”
Щом като проклетият шейтан казва: „Ще заблудя всички твои раби", защо тогава аз да се оставя на шейтана, не е ли достатъчно, че по-рано бях допуснала това?
- …?
- Сегашният ми живот е коренно противоположен на предишния. Някога той се състоеше само от телевизия, популярност и сън. Денят ми започваше в един часа по обяд.
Сега обаче денят ми започва в четири часа сутринта, събуждам се, извършвам обмиването (абдест) и отслужвам сутрешния си намаз, после чета Корана, след това вдигам от сън съпруга и децата си, те също отслужват своя намаз, а после всеки поема своите ежедневни задължения. Самата аз вземам участие в религиозните беседи в джамиите. Чета за живота на нашия Пророк и така изпълвам дните си. Нито една книга не може да достави на човек онова духовно удоволствие, което дава четенето на Корана. Удоволствието, което изпитвам, когато го чета, не мога да получа от нищо друго. Неговият смисъл, събитията, които описва, всичко е наситено с поучения.

Вестник "Мюсюлмани", брой 12 (89), Ноември, 1999 година