Ислямът в съвременното развитие и реформаторството
Развитието на връзките и отношенията между страните са стеснили разстоянията между нациите, засилили са сътрудничеството между тях. В резултат на това Изтокът е вкусил от Запада, а Западът - от Изтока. Увеличила се е степента на интеграция. Получило се е постепенно претопяване на различните култури, които са се влели в една глобална световна култура. Ето защо ислямската култура се е превърнала в нещо, което засяга не само мюсюлманите, но посредством тях и всички останали в обществото.
В резултат на това днес изследванията върху ислямската култура имат особено значение, тъй като съвременният свят представлява два блока, които си съперничат за световното господство: блокът, който по принцип се стреми към свободата, дори и когато тя води към неравенство, и блокът, който издига лозунгите за равенство и социална справедливост, макар и с цената на човешкото достойнство и свободата на личността. Що се отнася до Исляма, неговото място в това антагонистично съперничество е точно по средата. Той е приел човешката свобода и успоредно с това е издигнал обществения интерес (общата кауза) над личния интерес. От друга страна, е дал принос с принципа за правото на отделната личност.
Според него човешкото достойнство, личната свобода, свободата на вероизповеданието, свободата за добиване на имот и т.н. са свещени, но са съобразени както с принципа на равенството между хората, така и със зачитане правото на обществото.
Именно поради всички тези аспекти изследванията върху Исляма, неговата култура, право и порядък, който той установява в светлината на нашето съвремие, имат изключително значение. Подобни изследвания са правени отдавна от някои западни ориенталисти и много ислямски учени. Несъмнено, една част от ориенталистите никога не са могли да се освободят от грешките и същевременно да се отърсят от пристрастието. Може би причина за това е било влиянието на политиката и средата върху техния начин на мислене или това, че не са намерили достатъчно добри специалисти по арабски език за оригиналните източници. Въпреки това, голяма част от ориенталистите са положили усилия да се публикуват арабски и ислямски ръкописи, да се направят полезни ислямски изследвания. Така, като цяло, техните усилия в областта на взаимното научно изследване заслужават признание и опитите им са успешни.
А що се отнася до мюсюлманските учени, те се разделят на две групи:
а) Консерватори: те са се вкопчили здраво в обичаите и традициите, обяснявали са ислямските фундаменти според тълкуванията (иджтихада) на стари и нови юристи без да се замислят, че мюсюлманите трябва да ги прилагат във всички религиозни и светски дела.
б) Учени-реформатори: те твърдят, че трябва да се проучат причините за положението на мюсюлманите и за тяхната изостаналост. Изтъкват, че е необходимо да се освободи ислямската мисъл от невежеството, сляпото подражание и безсмислената фикция и че тя трябва да се тласка по пътя на обновлението и цивилизацията.
Реформаторите във всяка една нация са вървели по пътя на реформата чрез отхвърляне на старото и заместването му с новото. Но мюсюлманските реформатори не са вървели по този път. Според тях поправката означава „връщане към миналото и към школата на добрите предшественици и имат право в това отношение, тъй като най-ранната история на Исляма представлява неговите основни принципи, истински и вечни предписания. Но новото е това, което идва по-късно. Невежеството и подражанието, които са в разрив с истинските правила на Исляма и духа на религията, са последица от множество схеми и суеверия и обхващат иджтихада. При това положение според учените-новатори същността на реформата „е да се открие и намери древната изконна същност и да се прочистят безбрежните ереси от мрака на традициите, които са се натрупали през вековете на невежество върху нея и са пречели на мюсюлманите да разберат истинския смисъл на Исляма.”
Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година