Въпрос: Какво е положението с шоколада, в по-голямата част на който при процеса на производство добавят известно количество алкохол? Този алкохол, обаче в процеса на производството се изпарява. Подобно ли е положението на този шоколад с това на сиренето?
Отговор на шейх ал-Албани:
“Този въпрос се нуждае от уточнение. Първо: какво е добавеното количество алкохол, добавят в голямо количество или в малко? Второ: истина ли е това, че в процеса на производството това количество алкохол се изпарява?”
Задалият въпроса казва:
“Това ми го е казал брат, който е провел разследване и е изучил дадения въпрос. Той казва, че добавят малко количество алкохол, и това количество се изпарява в процеса на производство».
Шейх ал-Албани е отговорил:
“Основавайки се на това, аз казвам: на подобен въпрос отговаряме така, както и на въпроса относно лекарствата. Всички ние знаем, че повечето видове лекарства съдържат в себе си спирт, такова е положението и с одеколоните. Що се отнася до лекарствата и на въпроса за шоколада, ние отговаряме по следния начин: ако нещата стоят така, както ти казваш, то употребата на това е позволена! Така също е позволено всичко това да се продава и купува от страните на неверниците. Забранява се обаче това да се произвежда в ислямските страни! Защо е налице това разделение? Без съмнение, лекарството е първостепенна и важна вещ, за разлика от шоколада, тъй като шоколада се явява като разкош, а лекарството е предмет от първа необходимост. Но, наред с това, ние не трябва произвеждаме в ислямските страни, лекарства, съдържащи спирт. Защо? Защото това ще изисква от производителите на лекарства, да се произвежда и спирт, ще се наложи, те да извличат от гроздето алкохол (вино) „хамр” (всичко опияняващо), а подобно нещо е абсолютно забранено, тъй като знаем словата на пророка Мухаммед ал-Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Наистина, Аллах е проклел виното и този, който го извлича и този, за комуто го извличат и този, който го носи и този, комуто го носят и този, който го продава и този, който го купува и този, който се прехранва, чрез заработеното от това и този, който го пие и този, който черпи с него!” Абу Дауд, ат-Табарани, ал-Хаким, ал-Бейхаки. Хадисът е достоверен. Вж. “Сахихуль-джами” 72, 1802, 5091.
И за да се произвеждат подобни лекарства, съдържащи в себе си спирт, ще ни се наложи да го изготвяме, а този, който изготвя спирт е прокълнат! Що се отнася до лекарствата, идващи при нас от страните на неверниците, в които се съдържа спирт, то относно това ние говорим: ако употребата на това в голямо количество не опиянява, то приемът на това лекарство, чрез пиенето му се явява разрешено. И сега се връщаме към въпроса за шоколада. Ако думите на този, който ти е съобщил, че спирта се изпарява, след като изделието е изготвено, са верни, то шоколада не може в своето естествено състояние да опиянява. Но, аз още веднъж ще се повторя и ще кажа, че не трябва тези неща да се произвеждат в ислямските страни”. Вж. “Сильсилятуль-худа уа-ннур” № 491.
Тези, които забраняват нещата, в които се съдържа някакво количество спирт, се опират на това, че всяко опияняващо е нечистота (неджес). В действителност нито спиртът, нито виното, нито всички опияняващи не се явяват нечистота (неджесат), тъй като за това няма никакви указания нито в Свещения Коран, нито в Благородната Сунна. Доказателство за това, че виното не е неджес, се явява факта, че отсъства доказателство, показващо, че то е неджес. Нещо повече, в хадис от имам Муслим се съобщава, че когато Всевишният Аллах е забранил виното, хората започнали да изливат бурета с вино направо на улицата, и то е било толкова много, че дори е текло. И ако виното е било неджес, то пророка салляллаху алейхи ве селлем, би забранил да го изливат на улицата. Този въпрос е разяснен подробно от имам ал-Куртуби в неговия тефсир “аль-Джами’у ли ахкамиль-Коран ” 6/88, от имам ан-Навави в “аль-Маджму” 1/72 и много други, които са казали, че Корана и Сунната забраняват да се пие всичко, което опиянява, но виното не се явява неджес!
Други смятат, че всяко нещо, в което се съдържа спирт, се явява забранено, основавайки се на хадиса за пророка салляллаху алейхи ве селлем, в който той е казал: “Това нещо, което опиянява в голямо количество, е забранена и в малко количество!” Абу Дауд 3681, ат-Тирмизи 1865, Ибн Маджа 3393. Хадисът е достоверен.
Това е погрешно разбиране на хадиса, защото в този хадис има указание за това, че всяко нещо, което опиянява в голямо количество, се явява забранено и в малко количество. Този хадис обаче, не указва, че опияняващото в голямо количество, ако се съдържа в състава на нещо си, като например бонбони, то употребата на това ще бъде забранена. Ако бонбоните, при производството на които добавят неголямо количество спирт, не опияняват при консумацията на (бонбоните) в голямо количество, то употребата им се явява позволена. Шейх Ибн Усеймин в “Фатауа нурун ‘аля-ддарб” е казал: “Ако алкохолът се е смесил с нещо и не оставя своята следа в смесеното вещество, то това вещество е позволено. И това малко количество алкохол, което присъства в одеколоните и други неща, ако не води до опияняване в случай на употребата на това в голямо количество, то не се явява опияняващо (хамр). И това вещество няма положението на опияняващо. Това е същото, като например, ако във водата попадне капка урина, и тя (т.е. водата) не променя своето състояние, и тази вода остава чиста. Ако в нещо попадне капка опияняващо вещество и тя не влияе на това нещо, то това вещество не се явява хамр, и за това състояние учените са указали в главата “Граници на опияняващото”. Също така, аз искам да обърна внимание на въпроса, който за някои студенти е непонятен, защото те смятат, че словата на пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Това нещо, което опиянява в голямо количество, е забранена и в малко количество!”, означават, че ако малко количество опияняващо се смеси с голямо количество друго вещество, то това вещество става забранено. Смисълът на хадиса се състои не в това, а неговия смисъл е, че ако веществото опиянява само в голямо количество, то неговото малко количество също е забранено дори ако в малко количество то не опиянява. Да допуснем, че имаме напитка, употребата на десет бутилки, от която води до опияняване, а изпиването на една бутилка не опиянява, ето защо тази една бутилка също е забранена, въпреки че не води до опияняване. Ето това е и смисълът на хадиса: “Това нещо, което опиянява в голямо количество, е забранена и в малко количество!”, а не това разбиране, че ако опияняващото вещество се е смесило с нещо, то също става забранено ”.
Портал