Пътища
Най-правилният, най-верният от пътищата несъмнено е религията, вярата дадена от Всевишния Аллах на хората. В Свещената книга религията се споменава почти винаги заедно с понятието път. Когато се говори за пътя, се отбелязва, че това е религията, това е пътят, посочен на хората от Всевишния Аллах. Въпреки, че напоследък на „религията" все повече се гледа като на отношение между човек и Господ в ограничените рамки на вярата, служене и морал, основата на самата дума означава „път".
След като е така, тогава, както вярата дадена на хората от Всевишния Аллах е вяра, така и вярата, към която се приканват хората, в това число и от дявола, твърденията, които се поднасят, методите, начините, са също един път. И пътят, който посочи Всевишния Аллах на хората с посредничеството на Пророците е също един „път". В абстрактен смисъл, без да правим преценка за същината, всички тези неща са сами по себе си вяра или с други думи различни пътища.
Ако се погледне от един друг ъгъл, човечеството, независимо дали се придържа към посланието пренесено от пророците, дали това е еднобожие или многобожие, безбожие, идолопоклонничество, ако ще да боготвори природата, ако ще да издига в идол човека, ако ще да отрича всякаква вяра, ако ще да твърди, че вярата и човека са отделни неща, ако следва този или онзи път и нищо не се променя, това означава, че все пак е обвързан с някаква своя „вяра" и вярва, живее, постъпва съобразно нея.
В абстрактен смисъл това е религията. Вярващ е всеки човек, опирайки се на своята измислена или реална религия и живее според нейните изисквания.
Сред тези религии или пътища най-верният, най-правилният път, както посочихме по-горе, е единствено вярата посочена ни от Всевишния Аллах. Тази вяра се различава от другите, тя е жизнена, здрава, винаги валидна. Даже и да не остане ни един, свързан с нея, даже и тези, които я следват да нямат никакви познания, даже да не се прилага в живота, тя пак ще запази жизнеността си както досега. Защото тя продължава да се съхранява като едно „послание", без да губи нищо от същността си. Това, че изпратените пророци ни призовават единствено към тази вяра, това че призовава към себе си всичко, което е съществувало от времето на прародителят ни Адем, е показател за нейната непресъхваща жизненост.
Векове наред независимо дали ще се наричат идолопоклонници, атеисти или други, в общества, в които са измисляни хора-божества, не е прекъсната веригата от привърженици-единобожници, което е още едно доказателство за жизнеността и продължителността на вярата. Тази насоченост на човека към правата вяра е толкова естествена, че няма в света човек, който в един момент от живота си да не се е оставил в нейни ръце и да не е признал, че това е правата вяра. Някои на смъртния си одър, други в друг момент от живота разбират и се отдават на тази истина, но не остават постоянно верни на нея. Доказателство за това е вярата на фараоните, които са искали направо да получат благоволението на Всевишния Аллах. Но без да се обединят вяра, Ислям, благоволение, всичко това преминава за миг, като мълния, здравата, жизнена религия, която се приема от всички, остава непристъпна за тях. И противно на такава моментна вяра, тенденциите за намиране на общ път постоянно преследват човек и той може да попадне в ръцете на друга вяра.Това означава, че се е отклонил от пътя си и върви по друг път.
Зюбейир Йетик
Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година
Портал 
