Абдуррахман Бедеви

Професор Абдуррахман Бедеви

Роден е през 1917 година в Египет. Специалист по ислямска философии, Бедеви работи като преподавател в университетите в Кайро, Триполи, Техеран и Кувейт. През 1985 година се премества в Париж, където продължава заниманията си и понастоящем. Има близо тридесет книги по ислямска философии и история, както и такива, посветени на живота на нашия пророк (салляллаху алейхи уе селлем).

- Предполагам, че вие като учен изнасяте лекции в някои университети в Париж. Как се отнасяте към атаките на Запада към исляма? Как ще обясним исляма на Европа? Как оценявате миналото и настоящето на исляма? Предшествениците ни ли трябва да бъдат нашата отправна точка? Занимавате се и с философия. Какво трябва да направят мюсюлманите? Бихте ли отговорили накратко на тези въпроси.
За да опознаеш някого, трябва най-напред да си запознат правилно с неговото мнение и да се отнасяш към чуждата гледна точка със симпатия. Европа първо трябва да разбере исляма, такъв какъвто е, а после да го съди. За съжаление нещата не са се развили така. Първоначално се нахвърлят с нападки върху исляма, без въобще да знаят за него каквото и да било. По-нататък в началото, на XIX век, се появяват първите задълбочени и донякъде обективни изследвания върху исляма и неговата история, върху живота на пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). В следващите век и половина тези течения се развили. В началото на миналото столетие, благодарение на Силвестър Дисаси, във Франция започват изследвания върху исляма, които в една или друга степен имат научен характер. И други личности дали своя принос в тази област, но никой не успява да надхвърли неговото дело. Освен това през XIX век, дори и сред мюсюлманите възниква доста силно изразена тенденция към осъзнаване на исляма. Но тези стъпки били направени едва през първата половина на XX век благодарение на Луи Масиньон във Франция и на английски учени, работили в тази област. В средата на нашия век бе натрупано огромно познание за исляма. Наред с това бяха публикувани и други книги, но с не съвсем научен характер. Някои от тях бяха сатири, пропити със злоба, а други не отделяха на тази религия заслуженото й място. Но разработките, които от втората половина на нашия век станаха по-многобройни, не бяха толкова ценни и с такава висока научна стойност като предишните трудове. В наши дни, във Франция се наблюдава спад в тези изследвания. Така например направените през последните тридесет години разработки върху исляма са некомпетентни, лишени от критика или далеч от всякаква обективност, неспособни да формулират категорична и ясна идея. Ислямските автори се нагърбиха с нелеката задача да напишат книги на чужди езици и по такъв начин успяха да запълнят празнината, която се бе образувала, тъй като не можем да се осланяме единствено на европейските писатели, и учени, които да представят, на запад исляма (и като религиозно учение, и като разбиране за света и историята). През последното десетилетие бяха направени най-малко десет превода на Корана. Но с изключение най-много на един-два те или се повтарят, или са лишени от качествата на правилния и достоверен добър превод. Ето защо е необходимо да се полагат усилия в това отношение, за да се създаде у читателите особено френските, много по-вярна и задълбочена представа за този свещен текст, който е основа на ислямската религия. Предстои да се направи много за изследванията, извършени от неевропейци, особено тези, които са мюсюлмани. За научно-изследователската работа, която ще бъде проведена в тази област, са създадени редица издания, които са добри. Наред с това, тези трудни и сложни занимания все още очакват професорите и учените, които ще се нагърбят с изследвания в тази насока.
Нека видим какво може да се направи по този въпрос. За съжаление, откъм издания е налице един недостиг, докато останалите вероизповедания разполагат със собствени издателства. Нито във Франция, нито в Англия, Италия, Германия или Испания, и изобщо никъде в Европа няма да срещнете издателство за ислямска литература. А за другите вероизповедания работят издателства, крито с цел да популяризират религиите си ежегодно публикуват такова количество книги, което понякога достига няколко дузини. При това положение, от този момент нататък първите усилия следва да бъдат насочени към откриване на едно издателство, финансирано и управлявано от мюсюлмани. Жалко е, но по този въпрос нищо не е направено. Например Ислямската конференция и по-специално нейният орган ИСЕСКУ, вече десет години се събират и заседават, за да сторят нещо в тази насока, но, макар че разполагат с бюджет, на практика нищо не е създадено. А трябва да се разреши този проблем. За да бъде представен на европейците ислямът в неговия истински облик, първата работа трябва да бъде учредяване на фондации и издателства, управлявани и финансирани от мюсюлмани, което може да се осъществи във Франция или във всеки един град в Европа или Америка. Ето първата задача за изпълнение.
Мисията да се направи всичко необходимо, за да се създаде добра представа за исляма и да се достигне отново някогашната степен на развитие, се пада на съвременните мюсюлмански страни. Смятам, че съществуват три възгледа, които играят ключова роля за всестранното развитие и възраждане на мюсюлманския свят. Първият от тях е възгледът за постигането на политическа, икономическа, интелектуална и пр. свобода във всяко отношение. Вторият възглед е стремежът към развитие като избор и начин на мислене, да бъде като лозунг – да не се възхвалява само миналото, а да се върви напред, защото е пагубно за всяка цивилизация, която гледа непрекъснато назад. Погледът трябва да бъде отправен към бъдещето. Третият възглед е свързан с науката. Като казвам наука, имам предвид науката като цяло с всичките й клонове: хуманитарни науки, природо-математически науки, медицина, астрономия и неизбежната последица от тях – технологията. Ислямската религия трябва да бъде представена в тези три нейни аспекта, а това са свободата, развитието и научните постижения. Чрез тези три понятия може да се заговори за ново възраждане на исляма и той да придобие оня привлекателен вид, който някога е имал.

Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година