Нов световен ред
„Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!" (Бакара - 286)
Всеки говори за „Нов световен ред", за създаването на който полага усилия. Всеки казва по нещо.
Какво представлява този „нов световен ред"?
Преди да отговорим на този въпрос, трябва да се отговори на един друг. Кой и защо иска да създаде този ред? Искат да го създадат онези държави, които имат намерение сами да положат основите на онова силно, господстващо императорско право, за което мечтаят. Намеренията на тези държави са насочени преди всичко към създаване на безспорна власт на своите интереси поне в продължение на един век в този променящ се свят.
Още преди 50 години Хитлер мечтаеше за „Световен ред за 1000 години".
До периода на своето отслабване, Османската империя създаде Нов Световен Ред, но без елемента експлоатация. САЩ е кандидат за създаване на този нов ред. Целта на такъв ред не може да се обяви открито. Напротив, посочват са рецепти от рода на „хуманитарна помощ", „помощ за гладуващите", „човешки права" и други. И се чака рибите да се хванат на въдицата.
Рибите са онези политически и географски райони с народите, живеещи в тях, определени за експлоатация. Това са страни, които притежават богати подземни и надземни богатства, голям и едновременно с това евтин потенциал на услуги. Народите на тези страни лесно се експлоатират поради обстоятелството, че им липсва национално самосъзнание. Ако се появят признаци на събуждане, тогава се взимат мерки. И каквито и да са управленията на тези страни, демократични или тоталитарни, те биват привличани в редовете на техния манталитет.
Искате ли примери?
В Новия Световен Ред, ролята която е дадена на ислямския свят е само кръв, сълзи, експлоатация. Накратко казано, робовладелчески ред.
Трагедията в Босна и Херцеговина бе необходима на този ред. Там бе разрушено всичко, което бе притежание на мюсюлманите.
Броят на убитите – 300 000
Ранени – 200 000
Изнасилени жени – 50 000
Изтезавани в лагерите – 135 000
Над 2 милиона души останаха без покрив. Накратко казано, изживяваме една втора Андалузия.
Все още не са изяснени причините за второто нападение срещу Ирак.
По хуманни съображения Сомалия бе също завладяна.
Прилагането на ембарго срещу Либия, стремежа за унищожаване на мюсюлманите в Алжир, обявяването на Иран за терористична държава, трагедията в Косово – това са все продукти, произведения на явлението, което се лансира като Нов Световен ред. Този ред, освен че не признава никакви права и свободи на мюсюлманите, всячески се стреми да ги накара и те да мислят и живеят като представителите на този ред. Казано накратко, за мюсюлманите този ред не е нищо друго освен кръв, сълзи, изтезание, насилие, страдание.
Въпреки тези мрачни, трагични картини, още по-трагична е картината, когато мюсюлманите търсят погрешни методи за решение на проблемите.
Просенето на помощ от различни институции, пренебрегвайки Аллах Теаля, противоречи на вярата на мюсюлманите в единобожието.
сп. „Ебрар"
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година