Ислямът в светлината на модерната наука
Несъмнено първото условие и най-важната основа на Исляма е вярата в Аллах. Освен това всички религии низпослани свише са призовавали към вярата в Аллах.
Посредством примери в Свещения Коран Исляма е описал качествата на Всевишния Аллах и ги е доближил към хората.
Свещения Коран с категоричност е описал единосъщието на Аллах – разграничен от всякакъв вид съдружаване (ширк):
„...Аллах няма свой съдружник, не е родил, не е роден, различен е той от всички неща, не съществува Нему подобен." (113)
„A няма друг Бог освен единствения Бог.” (5:73)
„...няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях..." (47:19)
„И служете единствено па Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!..." (4:36)
„Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него...." (23:91)
„Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах..." (21:22)
Ислямът заявява, че Аллах е Господът на всички същества.... Той е Господа на всички светове. Нищо не стои над Него. Той е Изначалният и Сетният. Могъществото и силата принадлежат само на Него. Той е собственик на Владението. Той няма съдружник и не съществува друг бог освен Него. Към Него е завръщането и всички дела принадлежат на Него. Животът и смъртта са по Негова повеля. Той е Господът на земята и небесата и всичко помежду тях; на великия Трон.
„Кажи: „Кой е Господът на небесата и на земята?" Кажи: „Аллах!" (13:16)
„Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него!" (19:65)
„Аллах! Няма друг бог освен Него – Господа на великия Трон!" (27:26)
Създателят е Той - единствен. Той е създал всяко нещо, земята и небесата и всяко нещо между тях:
„Аллах е Творецът на всяко нещо. Той е Единствения, Всевластващия" (13:16)
„Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината!” (6:1)
„Наистина в промяната на нощта и деня, и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения за хора богобоязливи." (10:6)
Спокойствието на човека, което му осигурява вярата в Аллах с Неговите качества, не би могла да му осигури науката с всичките нейни клонове.
В своето произведение „Съвременният човек търси себе си" един от великите психоаналитици д-р Карл Яанг казва:
„Причината за болестта на всички болни, които от 30 години идват при мен от различни краища на света е слабата вяра и разклатеното убеждение. Докато, те не се върнат към вярата не ще намерят изкупление."
Платон е казал:
„Най-сляпата грешка на лекарите е, че въпреки представата им за тялото и ума като две неща на едно и също нещо, те мислят за лекарство само на тялото. Не е правилно да се ограничават с лекуването само на едното."
Д-р Гобер от Сдружението на американските болници казва:
„Душевните заболявания не са въображаеми заболявания. Няма съмнение, че те се базират на някаква действителност. Те причиняват болка както разваленият зъб, а понякога стотици пъти по-силна. Като пример можем да изброим: неврозните храносмилателни смущения, стомашните болки, тежест в сърдечната област, безсъние, главоболие."
Във всички епохи се е отдавало значение на душевните болести, които заемат челно място в медицината, и за да се открият причините са се откривали непрекъснато институции, занимаващи се с този въпрос и изследователски центрове.
Един от известните лекари на известна болница, занимаваща се и с душевни заболявания д-р Майо, направил следното изявление:
„Секрецията получена вследствие на безпокойство, често пъти води до отделянето на отровна утайка, която предизвиква неразположение."
Д-р Джоузеф Монтейгьл в своята книга „Нервностомашните кризи" казва:
„Нараняването на стомаха се получава не от това, което ти ядеш, а от това, което теб разяжда (разстройва).
Носителят на нобелова награда д-р Алексис Карел казва:
„Онези, които не оказват съпротива на чувството за безпокойство оригинално умират."
Учудващо е обстоятелството, че лекарите и изследователите стигат до заключението, че единствения цяр за този вид болести е вярата в Единосъщия Създател, Който има сила над всяко нещо.
Професорът по философия в Харвардския университет У. Джеймс казва:
„Най-голямото лекарство за лабилната психика без каквото и да е съмнение е вярата."
Д-р Берил доказва че:
„Лекарите, лекуващи душевните болести осъзнават, че връзката с религията и здравата вяра са двата поръчителя, които лекуват лабилната психика и неврозата..."
В случая, нима съществува по-здрава вяра от тази, към която призовава Ислямът чрез знаменията на Свещения Коран? Или вярата според Исляма, която призовава към абсолютният Бог, не е ли силната вяра, предпазваща от множество телесни болести?
Едно от качествата, с което Исляма представя Създателят е, че Той е „Даващия препитанието", Който ако пожелае го дава без сметка. Ако пожелае може да ограничи и разпредели както иска:
„Аллах е жалостив към Своите раби. Дава Той препитание на когото пожелае. Той е Всесилния, Всемогъщия." (42:19)
„Аллах безмерно въздава комуто пожелае." (2:212)
„Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия." (51:58)
„Аллах увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява..." (13:26)
При това положение човека няма никаква роля при процеса на изхранването. Човек не може да влияе на това, колко ще получи, но може да се бори да получава повече блага. Каква е целта на Исляма в това отношение?
Статистиката показва, че на всеки 35 минути е извършено едно самоубийство в света, а на всеки 120 минути се извършва престъпление. Също така, между хората е разпространен страха от магия, която е една от най-опасните душевни и телесни болести.
Самоубийствата, престъпленията и психозата от магия, ако не изцяло, то в голямата си част са продиктувани от борбата за съществуване или са последствие от някаква загуба, или пък от алчност за трупане на богатства.
Според статистически данни публикувани в списанието „Homjournal" 70% от хората изпадат в депресия вследствие на парите и имуществото.
Спасение от това страдание има единствено чрез вярата в Аллах, Който е даващия препитание. Аллах, Който разпределя препитанието сред Своите раби, без личността да има някаква намеса.
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година
Портал 
