Хуна Сервет

Хуна Сервет

Преди да е станало късно

Хуна Сервет е дама с крехка и слаба фигура. В съзнанието на хората тя ще остане завинаги като една вечно усмихната и нежна жена, с детински вид и добро състрадателно сърце. И в един момент, когато всеки очакваше, че на нея й предстои да достигне още по-големи върхове...
Когато правеше първите стъпки във филмовата си кариера, бе мечтала за много неща, но никога не бе успяла да намери в действителността онова разбиране за изкуството, което живееше в представите й. Тази противоречива среда, която я заобикаляше, я бе тласнала към вярата.
- Кога и защо предпочетохте такъв начин на живот?
- Аз винаги бях мечтала да бъда истинска актриса. В името на това пожертвах обществото, в което живеех, семейството и обичните ми приятели. Всичко това сторих заради изкуството и защото вярвах, че изкуството е едно универсално послание. Искаше ми се да направя така, че това висше послание да достигне до всички хора около мене. За съжаление цялостното мое разбиране за изкуството бе едно, а това, с което живееха хората, съвсем различно.
- Как така?
- Видях, че разбирането за морал в артистичния живот, който щеше да ме отведе към върховете, изобщо не отговаря на моето схващане. Компромисите, които се правят, и ценностите, които се пренебрегват, бяха много повече от допустимото. Хората извън тези среди ценяха високо тези стойности. Всичко това никак не подхождаше на моя възглед за изкуството. Ето защо аз прекъснах този път.
Съвременното разбиране за изкуство доведе на сцената множество новоизлюпени евтини артисти, а всъщност това е една стойностна работа. Това обезценяване на изкуството ме отблъсна съвсем.
Когато децата ми пораснаха, аз не желаех да бъда майка – евтина актриса. Както преди това отбелязах, моето разбиране за изкуството е като за една възвишена, изящна, правдива, почтена и съдържателна работа. Аз се стремях към изкуството и исках да бъда актриса, която отговаря на истинския смисъл на това изкуство. Не ламтях за толкова евтина слава. Никога не съм се домогвала до такова едно разбиране.
Тъй като всичко това противоречеше на нормите на истинското ми схващане за религията и на традициите, които беше възприело обществото, бях принудена да се откажа. Това разбиране издигна една трудна за преодоляване преграда между мен и изкуството. Отдавна беше дошло времето и дори рискувах да закъснея с решението и с преустройството на своя живот.
- Това ли е единствената причина да напуснете изкуството и артистичната си кариера?
- Както и по-рано отбелязах, аз не можах да намеря онези истини, за които бях мечтала в живота си на актриса. Тук имаше всичко, което не беше изкуство. А и това разбиране пораждаше трудности в отношенията между мен, семейството и съпруга ми, не можех да проявявам към тях нужното внимание. Всичко това ме изправи пред един кръстопът: или един изопачен артистичен живот или семейството и съпруга ми. Аз направих това, което беше най-правилно, пред-почетох семейството, децата и съпруга си.
- .......?
- Разбира се в моите решения голяма роля изигра съпругът ми. Впрочем ние с него отдавна бяхме стигнали до извода, че на нас не ни подхожда такова едно разбиране за изкуството.
- .......?
- Разбрах, че трябваше да премислям все повече всичко в артистичната си кариера и да си правя добре сметката. Изкуството изискваше от мене много време и се налагаше да пренебрегвам съпруга и децата си. Доста трудно ми беше да изпълнявам задълженията на религията, в която вярвах.
А сега пред мен е един нов живот, далеч от всички тези мисли. Разполагам с много време, мога да се посветя колкото желая на съпруга и децата си. След като изоставих артистичната кариера, моят живот се промени из основи. Обличането на покривало и скриването на лицето ми душевно много ме промени.
- .......?
- Идеята да се покрия не беше нещо ново за мен и не ми бе чужда. Възпитанието, което бях получила, и семейната ми среда бяха много благоприятни в това отношение. Ала и с покривало и актриса, възможно ли беше това? Именно този въпрос много ме бе занимавал, за съжаление двете неща не потръгнаха заедно. Когато изоставих артистичния си живот, се почувствах свободна. Не мога да ви опиша с какво спокойствие и облекчение облякох покривалото.
Много хора поискаха отново да се върна към кариерата си и да приема роли във филми. Някои дори обявиха пред обществеността, че може би ще се върна. Но как би могло да стане това? След като се бях събрала с моя Господ, съпруга и децата си, което очаквах толкова години, как бих могла да се вър¬на още веднъж към този извратен живот?
- .......?
- Гледах филмите, които днес се снимат: колко далеч са те от разбирането за изкуство и от действителността, евтини ролички и сцени, няма никакво сериозно усилие, липсва каквото и да било сериозно послание, което може да бъде отправено преди всичко към зрителите.
Днешното кино в повечето случаи се състои от евтини филми, които нямат нищо общо с изкуството, заснети в името на клюки, пари и слава.
- .......?
- Да, аз изоставих кариерата си на киноактриса изцяло по свое собствено убеждение. Стана със свободната ми воля, в търсене и откриване на истинското щастие. Много съм благодарна на Аллах, че предопредели преди да умра, да взема едно такова важно решение.

Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година