ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ В ТУРЦИЯ
17 август 1999
Преди всичко от името на Главното Мюфтийство на мюсюлманите в Република България, Висшият Духовен Ислямски съвет и всички мюсюлмани в България молим за починалите събратя по време на земетресението, милост от Аллах Теаля, на ранените и болните бързо оздравяване, на живите търпение и спокойствие.
17.08.1999 г. Дойде и си отиде едно страшно бедствие за кратко време, само за 45 секунди отнесе със себе си хиляди души, зад себе си остави хиляди разрушения, хиляди ранени и сираци.
Истанбул все едно е останал без криле.
Град Гьолджук е в печал!
Една част е останала под морето. Стотици хора са под водата!
Град Коджаели плаче ли, плаче!
Град Сакаря е като дете-сираче!
Град Дюздже в истинския смисъл на думата се е изравнил със земята.
Гр. Адапазаръ – един открит мрачен музей на разрушенията от земетресението.
Единият квартал на гр. Гьолджюк е изцяло в руини! Всички са в паника... В очите ужас, страх и нерешителност. Навсякъде картината е еднакво печална и зловеща. Мигове превръщат надеждата в сълзи!
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО!
Бедствие, което превръща страданията и сълзите в море. Съдба от Всевишния! От една страна, един човек пострадал от земетресението, останал без семейство, без дом, казва: „Слава на Аллах, всичко имам!", оставяйки труповете на близките си той бърза да помогне и на други пострадали. В тези черни дни показва пример на човещина. А друг до него, който почти не е пострадал, вместо да благодари на Аллах, че е жив, се оплаква, че нищо не са направили за него! О Аллах, колко различни си ни създал! Някои са благодарни, други – нахални! Дали не е тази орисия заради подобна неблагодарност!
„Опазил ме Господът, на разсъмването, от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато завиди."
(ел-Феляк)
Братя, пострадали от земетресението, знаем, че болката Ви е голяма. Вашата болка е и наша. Ние сме братя по произход и по религия. Така ни учи Свещения Коран. Ние вярваме, че вие ще устоите с вяра и с търпение. Помощта на Аллах е с вярващите, всички хора по света са солидарни с вас във вашата мъка. Не забравяйте, че Аллах Теаля няма да изостави вярващия сам в толкова голяма мъка. Ето Божествения ферман:
„....И се придържайте твърдо към Аллах! Той е вашият Покровител..."
(22:78)
На ваша страна е и търпението. Търпението на вярващия! Търпението ще донесе спокойствие. Защото вярващият взема своето вдъхновение от Аллах. И завръщането е към Него.
Братя, пострадали от земетресението, ние, мюсюлманите от България, вярваме, че ще надмогнете трудностите и в най-скоро време иншааллах ще излекувате раните си. Затова насочваме нашата дуа към Всевишния Аллах да ви помогне.
Земетресението разруши бетонни мостове, но построи нови мостове в душите. Изпращането на помощ от цялата страна, обединяването на всички граждани. Ето ислямския пример! Нека Аллах Теаля да увеличава примерите на човечност! А сега именно е време за такива примери.
Земетресението!
„Спаси майка ми, чичко! Спаси брат ми!"
„Срути се къщата ни. Само аз останах жив. Умряха братята ми! Изчезнаха родителите ми. Какво да правя аз?"
„Живи, умрели, трябва да намеря нашите. И да не са живи, да им отдам поне последна почит!"
„Дъще, синко!...Майко!..."
Ридания, ридания, ридания!
Страдания, надежди! Надежди!...
Братя, не губете надеждата си в Аллах! Тя ви е необходима най- много сега, в нашата вяра няма място за отчаяние:
„....Не губете надежда за милостта на Аллах!..."
(39:53)
Земетресението!
Докато разбереш какво се е случило се виждаш поставен на камъка мусалла. Дуа в един глас се издига в небесата! И мъртъвци, мъртъвци поели последния земен път. Картини от разрушенията, от които човек настръхва от ужас! И гласове за помощ, идващи от дълбините!... Ужасяващи гласове на корабокрушенци.... Сега е време за искрена дуа към Аллах, но не както често става с човека:
„И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах. После, щом ви засегне беда, Него умолявате. После, щом Той ви отмахне бедата, ето – някои от вас съдружават своя Господ."
(39:53)
Земетресението!
Време да подадем ръка за помощ. Време на състрадание. След започването на кампанията за събиране на помощ за пострадалите в Главното мюфтийство дойде възрастна жена пенсионерка и каза: „Аз съм християнка. Но бедствието, което идва от бога не прави разлика между религии и раса."
Този, който подаде ръка, може да е като песъчинка в морето, но е важен жеста, важен е дългът. Присмели се на мравката, когато тръгнала да гаси пожар, носейки вода, а тя казала, че нейният дълг е да носи. Важното е да се сподели болката на пострадалите, без да се прави разлика в религия и раса. Излизайки, възрастната жена пожела здраве и успехи на турския народ.
Аллах да умножи такива благородни усилия за помощ между хората от различни нации и религии.
Една друга възрастна женица казва следното: „За съжаление нямам пари за помощ, но имам съчувствие и дуа (молитва). Мога да разговарям със самотни хора, мога да ги успокоя. Мога да бъда дружка на самотни жени като мене. Нямаме друг изход, освен да се приютим към милостта на Аллах."
Земетресението!
Въпреки че са минали много часове, изпод развалините изваждат живи хора. След 160 часа изваждат жив Исмаил Чимен от Ялова. Чудо! След седем дни под руините! След 137 часа е спасен Юмюр. Вече казахме, че надеждата в Аллах никога не трябва да угасва. 17 Август 1999г... Земетресение в Турция. Хиляди сираци, хиляди ранени, сълзи, ридания, мъки. На нас не ни остава нищо друго освен да отправим дуа и да търсим опрощение от Аллах:
„....Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник."
(2:286)
За починалите още веднъж се молим за милостта на Аллах, а на турския народ – търпение и спокойствие!
в. „Мюсюлмани "
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година
Портал 
