Послание от капитан Кусто

Послание от капитан Кусто

„Истинското разбиране за науката тласка човека към вярата в Бога"
Уилфрондил

Долните редове са дословен превод на йеменския учен Абдуюлмеджид Азиз Ез-Зендани, четена на конференция озаглавена „Чудесата на науката в Корана и хадисите".
В тази своя лекция Ез-Зендани говори за двама френски учени, приели исляма.
Ние вярваме, че тази лекция ще има силно въздействие и в нашата страна и изпитваме голяма радост от това да доведем до знанието ви тази новина, като се опираме на лекцията на йеменския учен. Вероятно сте чули и преди това, че първият от двамата френски учени, които се споменават в лекцията, проф. д-р Морис Бюкай е приел исляма.
Но повечето от хората от тези страници ще разберат, че Жак Кусто или, както е известен повече, капитан Кусто, спечелил световна слава с морските си изследвания, е приел исляма.

„В тази моя лекция ще ви говоря за двама френски учени, които са стигнали до висините на положителните науки. Несъмнено повечето от вас са чули за първия от тях – проф. д-р Морис Бюкай.
Именно този учен бе взел участие в един конгрес, организиран в Европа, и на твърденията на един делегат евреин, който изнасял лекция на тема „Заемки от Тората в Корана", се бе втурнал към катедрата и бе казал:
- Ако Коранът е преведен от Тората, защо тогава в него не се срещат онези важни моменти от Тората, които противоречат на съвременните науки? Свещеният Коран отдавна е изпреварил съвременната наука и е известил векове по-рано онези истини, които науката сега открива.
След това изказване делегатът-евреин изпаднал в трудно положение пред многобройната аудитория на конгреса и бил принуден да замълчи.
Проф. Бюкай, завеждащ хирургическото отделение в Медицинския факултет, даваше примери от Корана дори по най-деликатните медицински въпроси и организираше конференции на тази тема. Междувременно веднага трябва да отбележим, че изнасянето на лекции в самата Академия не е било много лесно, тъй като комисия от учени предварително преглеждала текста на лекцията и само ако се съобщавало нещо ново в името на науката, се давало разрешение за изнасянето й.
Именно тази научна комисия предварително прегледала текста на лекцията на проф. д-р Бюкай „Коранът и ембриологията" и счела за уместно тя да бъде изнесена.
В тази лекция, изнесена пред общество, съставено от изтъкнати учени, Бюкай посочил, че Коранът е предвестник на съвременната наука, и в края на своето изложение съобщил следното на слушателите:
„След всичко това, в състояние ли сте да дадете някакво обяснение на това, че Коранът не произхожда от Аллах? Разполагате ли с някакво доказателство по този въпрос?"
След отговора „Не" Бюкай се усмихнал и почти с вида на първите мюсюлмани от епохата на Мухаммед изрекъл следното:
„Тогава аз ви заявявам, че Коранът несъмнено е слово на Аллах."

Вторият учен, за когото става дума е добре познатият ни Жак Кусто. Този учен, чиято слава е равна на популярността на президента на Франция, се приема като един от най-големите авторитети в света, в областта на морските изследвания.
Преди известно време той приема Исляма, а да огласи тази новина се падна на проф. д-р М. Бюкай – познавач на Свещения Коран, и мюсюлманин по времето, когато лекуваше крал Файсал.
Добре, но кое събитие бе станало причина капитан Кусто да приеме благодатта на исляма?
Началото на това събитие капитан Кусто описва така:
„Проучвахме твърденията, изказани от някои учени относно преградите, които отделят едни от други различните морски басейни. В края на изследванията установихме, че Средиземно море има своя собствена температура, соленост и плътност. Същевременно е естествена среда за живот на типични само за него морски организми. После изследвахме водите на Атлантическия океан и видяхме, че са съвсем различни от тези на Средиземно море. Тези два водни басейна се свързват чрез протока Гибралтар и това е продължавало хиляди години. В резултат на това двете морета трябва да се влеят едно в друго, т.е. да имат еднаква или приблизително еднаква соленост, плътност и материален състав. С учудване установихме обаче, че водните басейни не се смесват и всяко едно от двете морета, дори в непосредствена близост едно до друго има различен строеж. При изследванията, направени от нас върху това, се натъкнахме на нещо, което ни изуми: една невероятна водна преграда, която се намираше при мястото на съединяване, пречеше на двете морета да се слеят. Водно препятствие от същия тип бе открито от немски учени през 1962 г. в Мандебския проток, който свързва Аденския залив и Червено море. В по-нататъшните наши изследвания наблюдавахме наличието на същата водна преграда на местата, където се свързваха всички морета с различен строеж.
Тези думи предизвикали у капитан Кусто силно удивление и след като изслушал с голямо възхищение стиховете от Корана, приведени като доказателство, казал следното:
„Аз свидетелствам, че Коранът, по чиито стъпки съвременната наука върви от 14 века, е слово на Аллах."
Веднага след разказа за водната преграда, съществуваща в моретата, д-р Морис Бюкай, близък приятел на капитан Кусто, му каза, че тези негови открития не са нищо ново, тъй като това е посочено в Корана.
Свещените знамения, подтикнали Кусто да се сдобие с честта да стане мюсюлманин, са следните:
В свещените 19 и 20 знамения на сура Ер-Рахман е казано: Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.
А свещеното 53, знамение на сура Ел-Фуркан гласи така:
Той е, Които разположи в съседство двете морета, едното – сладко, утоляващо жаждата, а другото – солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда.
Поредицата от лекции на тема: „Коранът и съвременните науки", изнесени от проф. д-р М. Бюкай, е предизвикала интерес и извън Франция и, както се вижда от заглавието, европейските вестници с голям тираж са поместили резюмета и коментари по темата.
Същата водна преграда бе открита през 1962 г. от немски учени и в Мандебския проток, където се свързват Аденският залив и Червено море.
„Трябва да се повдигне и да се погледне под всеки камък, който се среща в природата, защото понякога истината излиза наяве не по широките булеварди, а по малките пътечки."
Бейкън

Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (85), Юли, 1999 година