Жената и нейната цена в обществата на невежеството

Жената и нейната цена в обществата на невежеството

Както е известно арабското общество преди исляма се характеризира като общество на невежеството. Това време обхваща периода, в който човечеството изживява своя упадък по отношение на вярата, ибадетите, нравствеността, начина на живот и правораздаването. Ислямът изведе хората от дъното на това блато благодарение на Коран-и Керим.
Човечеството вместо обаче да напредне по пътя на истината и цивилизацията през изминалите оттогава столетия достигна до точно обратното.
Жената майка, под чиито нозе ислямът поставя дженнета и чиято слава и достойнство извисява до небесата, векове наред е било унижена, потъпквана и лишавана от нравственост, чест и достойнство.
Ето защо съвременният свят е като повторение на епохата на невежеството. Сегашните общества превърнаха жената в робиня на обществото като й посочиха всички посоки извън дома й като пътища на щастието. В резултат на това тя попадна в ръцете на бляскавите лозунги и в капана на пълната експлоатация, потъпкани бяха най-нежните й чувства, крехкото й тяло, цялата й красота и прелест, чест и благородство.
Тук в тези редове ще разкажем какво е било положението на жената в различните общества, за да може по-добре да са направи сравнение с проявите и степента на невежеството в днешно време.
Положението на жената при арабите
По време на невежеството арабите изобщо не обичали женските си деца. Те се срамували от своите чеда девойки и за да се отърват от тях, погребвали ги живи в пясъците на пустинята. Общо взето жените били като някакви предмети, които могат да се купят, продават или подаряват, да се експлоатират. За тях женитбата представлявала акт на покупко-продажба. Омъжената жена излизала от властта на баща си и попадала под тази на съпруга си. Дарението мехир по време на годеж не принадлежало на девойката, а на нейния баща. Съпругът можел да се жени за колкото пожелае жени. Освен това той можел да изгони всяка една от жените си по всяко време, когато пожелаел или пък отново да се ожени за нея. При смъртта на съпруга й жената се възприемал като стока, която подлежи на унаследяване на онзи, който изпреварвал.
Жените се делели на две. Едните били свободни, а другите – робини. Всяка от тях знаела мястото си в обществото. Някои неща, които се възприемали като естествени за робините, били неприемливи за свободните жени, дори можели да станат повод за срам. Прелюбодеянието, което се ширело сред робините се срещаше и сред свободните жени, но много по-рядко. Всяко блудство след женитбата обаче се наказвало със смърт.
Арабите възприемали жените като хитри и коварни същества, клюкарки и носителки на злощастия и много се страхували от тях заради интригите, коварствата и лукавствата им. Те обикновено не се съобразявали с възгледите им и не се съветвали с тях.
Жената в древна Гърция
Там жената се възприемала като някакво нисше същество и като такава била лишена от всякакви права. Тя служела единствено като средство за забава и удоволствие на мъжете. Жената можела да служи само като домашна робиня и нямала никакви права и компетенции.
Жената в древния Рим
Положението на жената не се различавало от древна Гърция. Мъжът, който бил глава на семейството, бил пълновластен господар над жената и децата си. Тези права често достигали до убийство. Мъжът можел да прави всичко с нея. Бащата можел да приеме в семейството си когото пожелае и да не приеме тези, които не искал. Девойките не са имали права да се сдобиват с имот.
Платон, който живял през тази епоха, бил защитник на мисълта жената да минава от едни ръце в други. Аристотел от своя страна е описал жената като недовършен мъж при сътворението си.
Жената в древна Индия
Според древното индийско право жената не е имала никакви права при наследство, женитба и други случаи. Поради нечестивите си склонности, слабия си характер и лошата си нравственост законите Ману я задължавали в детската си възраст да бъде свързана с баща си, в младостта – на съпруга си, а след неговата смърт – на сина му или на някой друг мъж от рода на съпруга й.
Когато съпругът й умирал, тя трябвало или да бъде изгаряна заедно с него или да бъде осъдена да работи като робиня в дома му. Повече не можела да се омъжва. Такива жени се поднасяли в жертва на божествата, за да бъдат омилостивени или за да завали дъжд.
Жената и юдаизма
В юдаизма, оформил се благодарение на коментарите на еврейските религиозни дейци, жената общо взето се определяла като отрицателно същество. Еврейските дъщери служели като слугини в домовете на бащите си. Той можел да ги продава.
Юдейската жена, която се възприема като прокълната за това, че подвела Адем (а.с.) не можела да изпълнява възложените й задачи. А най-големия коментар на Теврат – Талмуда е:
„По време на раждането жените умират поради следните три вини: 1. Тъй като не обръщат внимание на месечния си цикъл. 2. Поради заделянето на тесто и 3. Поради пропуски, които са допуснали при запалването на кандилото за Шаббат.
След като се освободи от месечния си цикъл, жената била длъжна да поднася жертви. Самата тя и всичко, което яде, пие, готви, дори където спи в този период, се смята за нечисто.
Жената не можела да участва в религиозните церемонии и да се посвети на своя Създател.
Жената в християнството
Източникът на греха и покварата, която извършва Хз. Адем е жената. Присъдата на Аллах поради този голям грях все още тегне върху нея. Вината все още е налице и е източник на неизбежни злини.
Сатаната е завладяла душата й. Той може да се доближи до мъжа единствено чрез нея.
И тъй като жената се възприема като нещо грозно и нечисто, то и женитбата не се посреща добре. Този, който се оженва, вече не е в състояние да мисли за Аллах и Неговите меляикета, а само за нея. Това отдалечава човека (мъжа) от света на меляикетата. Затова е забранено религиозните лидери в християнството (монасите) да се женят. Не може чистият и добър човек да се жени. А този, който се жени след развод пък се смята, че е извършил прелюбодейство.
В събора, свикан пет века след Иса (Иисус) алейхис селям за жената се казва следното:
„С изключение на майката на Месията (защото тя се смята за полубожество) нито една жена не може да се спаси от адските мъки“.
По въпросите на женитбата, разводите и другите проблеми, свързани с гражданските закони, православието и протестантите са по-снизходителни и толерантни.
Жената в Европа
Онези общества, които са останали под въздействието на суеверни религии и култури, през първата, средната и новата епоха, особено в Европа, а и в целия свят са спорели дали изобщо жената притежава душа. Религиозните учени и философи векове наред са дискутирали по този въпрос.
Онези от тях, които приемали, че жената има душа, сега пък започвали да спорят дали е човешка или животинска. Дори малка част от тях, които приемали, че това е човешка, не били съгласни в обществения живот да имат права, съответстващи на човешкото им достойнство. Жената се смятала за слуга на мъжа си, малко повече от робиня.
Възприема се като някакво пренебрегнато същество, потънало в невежество, което яде, пие, забременява и работи денонощно като животните. А малкото на брой жени на феодалите, дворяните и заможните среди не били нещо повече от средство за сладострастия и разточителство. Това положение продължило до настъпването на индустриалната революция.
Прелюбодействието било позволено. Не се отдавало голямо значение на подобни грехове, защото чрез механизма на изповядването те се пречиствали лесно. Кралете можели да даряват помежду си или да продават девойките, достигнали до зряла възраст.
Тъй като в Англия жените ги приемали като нечистоплътни, те нямали право да държат в ръцете си Инджила (Евангелието). На това било сложено край едва при крал Хенри VIII (1509-1547) с решение на парламента, според което те вече можели да четат Инджила.
Жената в съвременното индустриално общество
В индустриалното общество, особено по време на войните, жените били принуждавани да работят най-малкото колкото мъжете. Те заменяли мъжете, които били мобилизирани по фронтовете. Поощрявани били да работят в най-трудните места като мините, строителството без да се зачита времето, когато телесно са били слаби и омаломощени.
За пръв път синдикатите в САЩ, под натиска на жените, поставили въпроса за равен труд и равно заплащане с мъжете. Жените във Великобритания получили право да избират и да бъдат избирани едва през 1928 г., а във Франция – през 1944 г.
Да създаде свое семейство, да има семеен живот и деца в съвременния свят се възприема като лукс и ограничение на личния живот на жената. Попаднали в капана на съвременния живот с тези разбирания, те са пожертвали най-естественото и вродено чувство каквото е майчинството на реализация в трудовия живот. Това, освен че представлява опасност за продължението на рода, но води и до ликвидирането на сплотеността, солидарността и благополучието в семейството. Така съвременната жена в западните общества доказала, че може да работи всяка работа, която вършат мъжете, но за жалост изгубила своята женственост.
* * * *
В нито една епоха жената в западната цивилизация не е била подложена на такава многоизмерна експлоатация и не е изгубила почитта към нея. Нито една историческа епоха не е била свидетелка как жените по собствено желание, едва ли не състезавайки се помежду си, са останали робини, повод за проституция, кралици на красотата, цел и средство за потребление. В тази епоха, в която силните спечелили правото с научни средства да смачкват слабите, жените, бидейки по-слаби и от слабите, се подлагат на жестока експлоатация. Не гледайте все тези, които крещят за „свободата на жените“... И по пазарищата на древния Рим, и в Иран се чували характерните крясъци на търговците на жени. Известно време жената била робиня, не осъзнала ролята си в обществото. Обещанията за свобода, отправени към слабостите й, налагали тя да пренебрегне, да изостави и да се откаже от женската си роля.
Чували се все същите лозунги: Свобода, правда и равенство... Какви прекрасни обещания, но къде са те на практика? Материалистическите системи, които освен че разнообразиха насилието и тиранията, заплашват не само човешкото у нея, но и женското начало...“ (Джихан Акташ)
Хавса Шендоган

Източник