Завладяването на Мекка

Завладяването на Мекка

Със завладяването на Мекка, Кябе, който дотогава имаше вид на дом на идолопоклонници, отново се превърна в символ на единобожието.
След като битката при Хендек приключи в полза на мюсюлманите, равновесието на силите между Мекка и Медина започна да се променя. При новата обстановка Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) със своите близо 1400 приближени се доближи до Мекка, където сключиха мирно споразумение с мекканците, известно под името споразумението от Худейбие, тъй като мекканците не смееха да се противопоставят с оръжие на мюсюлманите. Съгласно това споразумение на всяка от страните се признаваше правото да се съюзяват, с което и да е от племената. Впрочем именно въз основа на това мекканците се съюзиха с племето Бену Бекир, а мюсюлманите с племето Хузаа. Съгласно това споразумение страните имаха право да се намесват при всяко нападение против племето-съюзник.
Племената Бену Бекир и Хузаа враждуваха отдавна помежду си още отпреди исляма. Близо две години след сключването на мирното споразумение в Худейбие воините от Бену Бекир нападнаха племето Хузаа и убиха 20 души от тях. По време на това нападение курейшитите също така бяха подпомогнали нападателите. Според източниците Сафван б. Умеййе, Икриме б. Ебу Джехил и Сухейл б. Амр също така са участвали в нападението като си замаскирали лицата. Тогава представителите на племето Хузаа с цел да поискат помощ от мюсюлманите, които бяха техни съюзници, изпратиха две делегации в Медина начело с Амр б. Салим и Будейл б. Верка.
Когато представителите на племето Хузаа съобщиха, че са нападнати от представители на Бену Нуфасе, влизащи в състава на племето Бену Бекир, Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) изпрати посланик в Мекка и поиска от тях да заплатят кръвнина за убитите или пък да разтрогнат споразумението със синовете Бекирови. В противен случай, ако не изпълнят това предложение, ще сметнат невалидно сключеното с тях споразумение. Мекканците отговориха отрицателно на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем). Но скоро разбраха, че са сгрешили и решиха да изпратят Ебу Суфян в Медина с мисия да поднови споразумението.
Ебу Суфян първоначално поиска да посети Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), но той не прояви благосклонност. Така споразумението, което бе сключено за срок от 10 години бе прекъснато след по-малко от две години. Този опит за погазване на споразумението от страна на курейшитите представляваше юридическата основа за завоюването на Мекка от мюсюлманите.
След като Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) приключи с подготовката си за поход срещу Мекка на 10-тото число от месец рамазан през 8-мата година по хиджри (1 януари 630 г.) с близо 10-хилядна войска той тръгна да покори Мекка. Мюсюлманската войска се спря на 16 км от града в местността Мерруззахран. Тук войниците запалиха хиляди факли, с които осветиха високите части на града. Когато развоят на събитията започна да тревожи мекканците, няколко души, начело с Ебу Суфян тръгнаха към позициите на мюсюлманите, за да разберат какво става. Но те бяха пленени от мюсюлманските войници и доведени при Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем).
Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) организира блестящ строеви преглед на войската си, целта на който бе да покаже силата си на мекканските първенци и ги накара да се предадат без да се съпротивляват. След тържествения преглед на войската Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) узна, че по инициатива на чичо си Аббас, Ебу Суфян е приел исляма. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелил: „Който влезе в дома на Ебу Суфян може да се смята, че е на безопасно място. Който се укрие в Кябе и който не излезе от дома си може да се чувства, че е на сигурно място.“ След като заръча тези му думи да се предадат на мекканците, той ги освободи да си вървят.
Когато Ебу Суфян се върна в града, заяви каква огромна сила представляват мюсюлманите и че жителите на Мекка нямат друг изход, освен да се предадат без бой. При тези думи на водачите им, пречупи се волята им за съпротивление срещу мюсюлманите.
Преди настъплението към града Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) раздели на четири армията си и им заповяда да навлязат от четири страни в града. Освен това той им повели да не предприемат бойни действия без необходимост. Трите колони навлязоха в града без да срещнат някаква съпротива. Само едната колона срещна съпротивата на силите, ръководени от Икриме б. Ебу Джехил, Сафван б. Умеййе и Сухейл б. Амр. Тук мединците дадоха две жертви, но убиха 20 вражески войника и ги принудиха да отстъпят. Най-сетне Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) на 20 рамазан през 8-мата година по хиджри (11 януари, 630 г.) навлезе от горния край на града, достигна до Месджиди Харам и на могилата Сафа си дадоха среща всичките му войски. По такъв начин Мекка окончателно бе завзет.
След като Мекка премина в ръцете на мюсюлманите, Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) отиде в Кябе и извърши първия си таваф. След това той изрече айета: „Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.” (ел-Исра, 81) и разби всичките идоли, които бяха разположени вътре. Освен това нареди на приближените си да бъдат заличени всички рисунки по стените на Кябе. Когато приключи с тези неща, той даде знак на Билял Хабеши и го помоли да чете езана върху Кябе. По такъв начин след продължително прекъсване Кябе отново се превърна в център на вярата в единобожието. След това Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) се обърна към насъбралите се хора при Кябе и им заяви:
„Няма друг бог освен Аллах. Аллах изпълни Своето обещание и помогна на раба Си. Добре да знаете, че отсега нататък съм стъпил върху всякакви обичаи от времето на невежеството, всякакви дела по имуществени въпроси и кръвното отмъщение... О, курайшити! Аллах премахна от вас гордостта на невежия, да се хвалите с рода или бащите си. Всички хора са синове на Адем, а Адем е сътворен от пръстта!“
Когато приключи словото си, мекканците с тревога очакваха как щеше да се отнася с тях. Тогава той им възвести всеобщото опрощение с думите: „Хайде, вървете си по живо и по здраво; всички сте свободни!“ А онези първенци, които бяха осъдени на смърт, скоро си намериха място сред останалите мюсюлмани. Тези лица предвождаха антимюсюлманските действия и заслужаваха да бъдат сурово наказани. Те самите осъзнаваха това. Само че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) целеше преди всичко не да наказва виновниците, а да спечели на своя страна противниците. Ако беше осъдил на смърт предводителите от Мекка, после сравнително по-трудно щеше да осъществи целта си, а именно да обедини гражданите на Мекка и Медина. Освен това те бяха в роднински връзки с мюсюлманите, които бяха се преселили в Медина. Следователно те също така щяха да бъдат засегнати от смъртта им. Ето защо тяхното опрощаване удовлетвори и мюсюлманите от курайш.
След като Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) завзе изцяло в ръцете си контрола над града, и обяви всеобща амнистия, мекканските граждани започнаха да преминават на негова страна. Когато останалите жители на града преминаха в исляма, тогава можеше да се каже, че бе постигнато официално единството между Мекка и Медина.
Със завладяването на Мекка бе прекратена и явната съпротива на мекканските езичници срещу Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и мюсюлманите. С това бяха премахнати всякакви пречки пред реализацията на ислямското управление в Хиджазкия регион на Арабския полуостров. Със завладяването на Мекка, Кябе, който бе заприличал на център на езичници, сега отново се бе превърнал в туптящото сърце на единобожието. След като мекканците приеха мюсюлманското управление, то и други арабски племена, които имаха стародавни близки отношения с курайш, започнаха да се подчиняват на новия лидер на Хиджаз. В резултат на това за кратко време ислямът се разпространи и в останалите краища на Арабския полуостров. Следователно завземането на Мекка е нещо повече от завладяването на един град, а по-скоро може да се окачестви като завладяването на сърцата на хората.
Доц. д-р Адем Апак

Източник