Ислям
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Ислям

Всичко за Исляма
 
ПорталПортал  ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Последни снимкиПоследни снимки  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори - сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел.

 

 1 Ибн Халдун – бащата на социологията

Go down 
АвторСъобщение
Admin

Admin


Брой мнения : 3880
Join date : 28.06.2013

1 Ибн Халдун – бащата на социологията Empty
ПисанеЗаглавие: 1 Ибн Халдун – бащата на социологията   1 Ибн Халдун – бащата на социологията Empty25.01.14 5:58

Ибн Халдун – бащата на социологията

През тази година се навършват 604 години от смъртта на великия мюсюлмански мислител Ибн Халдун, който се смята за предтеча на съвременната социология. Изследванията на средновековния учен запазват своята валидност и в наши дни.
Абдуррахман Ибн Халдун (1332-1406 г.) е бил един от първите теоретици на историята на цивилизацията и автор на най-ранните социологически концепции. По думите на историка и философа Арнолд Тойнби, ислямският учен е „открил и формулирал философията на историята, която без съмнение се явява най-великото достижение на всички времена и народи, което някога е сътворено от човешкия разум“. По своето значение за социологията като наука той може да бъде поставен в една редица с такива много по-късни автори като Макиавели, Вико, Монтескьо.
Роденият през 1332 г. в семейство на преселници от Андалузия (Испания) в Тунис. Ибн Халдун произхождал от знатно семейство. Неговият прадядо е бил министър на финансите по времето на династията на хафсидите. Останал сирак на 16 годишна възраст, Абдуррахман много рано започнал да работи като писар в двореца на султана на Тунис, след това като личен секретар на султана на Мароко, посланик на емира на Гренада при краля на Кастилия и най-накрая хаджиб (съветник) на султана на Бужи. Последните години от своя живот той е изживял в Кайро, изпълнявайки функциите на върховен съдия (кадъ) и се занимавал с преподаване на мюсюлманско право в университета Ал-Азхар. Малко преди смъртта си ученият преминал на служба при Тимурленг (Тамерлан), по поръчение на когото съставил описанието на Магриба – запада на ислямския свят, включващ Тунис, Алжир и Мароко.
Тази готовност на учения да служи на различни владетели в постоянно променящата се политическа обстановка се оценява различно. Не може обаче да не се признае, че непосредственото участие в политическия живот на своето време (службата при почти всички владетели на Магриба) се отразило благотворно на историко-социологическите занимания и размишления на Ибн Халдун. Негово най-значително произведения е „Голямата история“ или „Книга на поучителните примери и сборник от съобщения за дните на арабите, персите и берберите и техните съвременници, притежаващи огромна власт“. Особено знаменит е неговият „УВОД“ към „Голямата история“, известен под името „МУКАДДИМЕ“ (увод). Този негов труд е своего рода енциклопедия на социално-икономическия и политическия живот на неговата епоха.
Части от „МУКАДДИМЕ“ (увода) съдържат изложение на възгледите на мислителя върху социалната природа на човека и неговата познавателна способност, на закономерностите на еволюцията в развитието на държавата и на предпоставките, необходими за успешното управление на държавата. 
В него са дадени напълно научни социодинамичните обяснения на циклите на смяната на династиите, в основата на които лежат анализите на взаимодействията на политическите, военните, морално-психологическите, икономическите, географските и климатичните и други фактори.
В своя труд „ЗАКОНЪТ НА ИБН ХАЛДУН“ новосибирският професор Николай Розов показва колко са актуални изследванията на Ибн Халдун, приложени към руската политическа реалност. Между другото той пише: „Ясно е, че аспектите и факторите на средновековното египетско общество радикално се различават от съвременните руски. И все пак погледът на средновековния египтянин се оказва много проницателен, а подхода към множеството причинно-следствени връзки и цикличните зависимости са напълно съвременни и поучителни. Не трябва да се учудваме, че идеите на Ибн Халдун сега се развиват и се доуточняват при математическите моделирания на чужди и наши автори“.
Дори приведените по-горе заслуги на Ибн Халдун не дават пълна представа за него ако не се има предвид онзи духовен свят, в който е живял и творил ученият. За всестранното и дълбоко осмисляне на неговите трудове трябва да се познава онази атмосфера на духовни ценности, с които е бил заобиколен той и от която е черпел своето вдъхновение.
В своята научна деятелност, давайки наставления на хората, той не забравя за своето положение в очите на Твореца. Като благочестив мюсюлманин той предизвестява в своето знаменито произведение с думите: „Тези редове пише бедният раб (на Всевишния) Абдуррахман Ибн Мухаммед Ибн Халдун ел-Хадрами, вечно нуждаещ се от своя Аллах и уповаващ се на Неговата милост“.
Неговият живот и творчество за пронизани от ценностите на исляма и лежат върху основите на ислямския нравствен кодекс, култура и етика, обществения строй, икономическата и политическата система, произтичащи от писанието на Аллах и законите на природата, поставени от Всевишния.
Ислямът провъзгласява, че всички хора се раждат безгрешни и праведни и всички в равна степен са отговорни пред Всевишния, независимо от тяхната националност, пол и расова принадлежност: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най- достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.“ (ел-Худжурат, 13)
Ибн Халдун е изучавал различните народи, племена и цивилизации; техните обичаи, политически и икономически системи. Той е извеждал закони и причинно-следствени връзки, които лежат в основата на формирането на личността, а така също целите общества, държави и култури. Изследвал е връзката между географията на народите и техния начин на живот, основите на тяхната нравственост и мироглед.
Ислямът от невежи бедуини бе създал напредничава цивилизация, която бе дарила на света велики учени и първооткриватели. Тези учени са превърнали безжалостните грабители в справедливи мъдреци, а развратните пияници в изтъкнати обществени дейци. Те са били благородни рицари през деня и плачещи монаси през нощите, както ги наричали сподвижниците на Пророка на исляма. Ибн Халдун е бил продължител на тази традиция. Той принадлежи на плеядата благочестиви учени, като великият лекар Ибни Сина или прославения математик Ал-Хорезми. Те олицетворяват най-великата цивилизация, която бе стъпала на два стълба – на вярата и на науката.
В старанието си да узнае законите на човешкото битие, Ибн Халдун е бил историк, географ, езиковед и по този начин е изпълнявал волята на Всевишния, подобно на много други изтъкнати учени и мислители, които са разкривали дълбокия смисъл на знаменията на Аллах: „Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?“ (Фусилят, 53)
Великият мюсюлмански мислител Ибн Халдун, а заедно с него плеядата не по-малко известни мюсюлмански учени от средновековието са внесли своя безценен принос в развитието на човечеството. Те са създали и творили, вдъхновени от айетите на Свещения Коран, наследството на последния пророк и благочестивите му последователи. Свидетелство на това са безценните им трудове, които са пронизани от свещени текстове и богословска риторика, в които религиозното неразривно е свързано с научното.
Забравеният баща на полиикономията, социологията и политологията. Онези от съвременните мюсюлмани, които са изучавали обществени науки в институтите и университетите навярно с учудване са забелязвали пълното отсъствие в учебните програми споменаването на приноса на мюсюлманските учени в тези науки. Всъщност съвременната икономика, политология, социология, юриспруденция са все науки, които се основават само на трудовете на европейските учени, на проучването и анализа само на европейските общества.
Тези познания, които са почерпени само от европейски материали ни се предлагат като най-съвършени научни теории, доказващи своята ефективност чрез икономическия и политическия растеж на Европа и Северна Америка.
Несъстоятелността на ограничената наука. Бедата не е само в това, че подобно ограничено съзнание и разбиране е свойствено на хората от Запада в това число на политиците и учените, отколкото подобна беше картината на света по време на колониализма и пълното закрепоставяне на науката, културата, системата на образованието, политическата, икономическата сфера от Запада беше втълпена в съзнанието на повечето мюсюлмани. И сега мюсюлманите, за съжаление, незнаещи нищо за своите велики предшественици, синовете на ислямската цивилизация, с готовност повтарят пропагандните изявления на наукообразните шаблони, разпространяващи се по целия свят.
При това през последните десетилетия в самия лагер на западния научен свят се надигат тревожни гласове за това, че подобно „евроцентрично“, ограничено поднасяне на научните дисциплини не може да обхване цялата широта на икономическите, обществените и политическите проблеми, поразили западните общества. Те не могат да намерят изход от систематичните кризи, които с ужас се предричат от западните теоретици и които западните политици се опитват да отсрочат с периодично разпалване на все нови и нови войни по целия свят.
Темата за упадъка на западната цивилизация, залеза на Европа, края на Стария и Новия свят като наследници на античната и християнската култура заема в съвременната, отново „евроцентрична“ наука и публицистика едно от централните места. За осъществяването и разрешаването на дадения проблем са мобилизирани най-добрите умове на западната наука от Аристотел до Френсис Фукуяма.
Да се осъзнае ограничеността и упадъка на западната наука, отказала се от великото наследство на не западните и на първо място ислямската научна школа, така и не позволява да се намери спасение от надвисналия крах на западния свят, кара все повече и повече западни учени и политици да обръщат своето съсредоточено внимание на отхвърленото по-рано научно наследство на своите съседи.
Принц Чарлз например, по повод царящия в западните общества невежество относно ислямското научно наследство е заявил: „Пълното невежество на западния свят относно природата на исляма, неговата култура и цивилизация е следствие от ограничения поглед върху историята, който ние сме унаследили... Това води до неразбирането за неговото огромно влияние върху нашата собствена история“.
(Следва)
Върнете се в началото Go down
https://islam.forumotion.asia
 
1 Ибн Халдун – бащата на социологията
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Ибн Халдун – бащата на социологията
» 6 Ибн Халдун
» 2 Ибн Халдун – велик ислямски учен забравеният баща на обществените науки

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Ислям :: Архив :: Списание Мюсюлмани :: 2011 година-
Идете на: