6 Доклад за човешкото развитие за 2005 г.

Доклад за човешкото развитие за 2005 г.

Преди 15 години, когато за пръв път бе издаден доклад за развитие на човечеството, изготвящите го се надявали да даде своите плодове и да донесе добри резултати. За да се осъществят мечтите ни за по-добро човешко развитие, ще разчитаме на спазването му от всички държави - развити и развиващи се, и по-специално на успех в изпълнението на целите на третото хилядолетие, а те са: Намаляване на бедността в света с 50%, намаляване на детската смъртност с 30%, борбата със СПИН, и постигане равенство между половете в правото им на образование. За осъществяването на всичко това бе постигнато споразумение, което придобива публичност едва 2000-та година.
Светът между промяна в хода на глобализацията и политическата воля за развитие
В последния доклад за изминалата 2005г. са включени 177 държави, разделени на три нива.
В първо ниво: Развити държави са включени 75 страни, във второ ниво: Средноразвити държави са включени 78 страни, от които по-голямата част са от Източноевропейските страни, и трето ниво: Слабо развити държави включва 31 страни.
Светът става по-беден: Като краен срок за изпълнение на тези цели, програмата на ООН определи 2015 г. Но докладът оценява изминалите 5 години като неоправдаващи надеждите им. Така възниква въпросът: Желаят ли световните правителства да спомогнат за премахване препятствията по пътя на реализиране целите на новото хилядолетие?! Относно задълбочаване положението на неравенство между държавите или в самата държава, между отделните слоеве на населението.
Пред света има две възможности:
Първата: Запазване на сегашното положение, следвайки принципа „всичко е наред". След което, светът ще бере своите горчиви плодове, когато бъде разтърсена неговата икономическа и обществена сигурност, в резултат на разпространяващия се глад и задълбочаващите се икономически и здравословни проблеми сред бедното население.
Втората: Считане на 2005г. като пункт за постигане възможно най-много цели от поставения план.
Отбелязва се, че оставащото десетилетие е достатъчно за реализиране на поставените задачи при условие, че съществува политическа воля за избор между двете възможности. Това ни напомня за основните забележки, които бяха отправени от основателите на идеята за глобализация в началото на 90-те години на миналия век.
От естеството на глобализацията е липсата на политически инструменти, необходими срещу престъпващите държави, които не съблюдават нуждите на по-слабите страни. В същия момент богатите държави, използвайки икономически и обществени инструменти, принуждават по-бедните да изпълняват поставените им задачи.
Следващото важно нещо, отбелязано в доклада е, че ако светът иска да промени хода на глобализацията, то трябва да направи следващото десетилетие - десетилетие на човешкото развитие. Това е удобна възможност държавите да активират своите политическите и природни ресурси за обезпечаване на делото, което ще даде на милиони бедни хора надежда, светлина и сигурност. А ако светът избере друг ход, освен този, това ще доведе до действителност белязана с крайна бедност, абсолютно неравенство и постоянни конфликти.
Порочната практика
Докладът разглежда несправедливостта от страна на развитите държави и многонационалните фирми. Тя се изразява в обема или начина на изразходване на средствата, в използване на международните споразумения за благото на развитите държави.
Също така, в обезличаване същността на поднесените помощи, което води до оставане на развиващите се държави в положение на нуждаещи се и невъзможност на слаборазвитите да излязат от това положение. Да посочим някои примери:
Общият доход на 500-те най-богати жители на планетата надвишава този на 416-те милиона най-бедни жители. Също така 2.5 млрд. души (40 % от населението на света) живее с по-малко от 2 $ дневно, което представлява едва 5 % от световния приход. В същото време, доходът на най-богатите (10 % от населението) в развитите страни представлява 54 % от световните приходи. Още по-учудващ е фактът, че близо 1 млрд. души живеят под прага на бедността - с 1 $ на ден. Извеждането им от това положение не надхвърля 300 млрд. $ (1.6 % от прихода на най-богатите жители на света).
Ако приемем, че в бъдеще живеещите под прага на бедността получат два пъти повече от полагащия им се дял, то до 2015г. техният брой ще намалее приблизително с 1/3.
Целите за развитие през хилядолетието имат финансов облик, но проблемът, в крайна сметка е въпрос на политически приоритети.
Наблюдава се, че инвестициите в бедните държави са прекалено малко в сравнение с тези на богатите. Снабдяването на 3.6 млрд. души с чиста питейна вода струва 7 млрд. $, което е по-малко от разходите на европейците за парфюм и от разходите за пластични операции по разкрасяване в САЩ! Такъв вид инвестиция би спасил живота на 4 хил. души дневно.
Снабдяването на 2/3 от световното население с чиста питейна вода струва 7 млрд. $, което е по-малко от разходите на европейците за парфюм!
Африка, чиито жители са 689 мил., има дял в световната търговия по-малък от този на Белгия със своето 10 мил. население. Ако днес Африка имаше дяла от 1980 г., то приходите й от чужда валута щяха да бъдат 8 пъти повече от помощите, които е получила през 2003 г.
На срещата в Доха развитите държави обещаха да намалят паричните субсидии за техния селскостопански сектор. Но в същото време те увеличиха помощите за селското стопанство в развиващите се държави, достигайки 1 млрд. годишно, и започнаха изплащане 1 млрд. дневно на собствените си земеделци. Това прави невъзможна конкуренцията на земеделските стоки от бедните страни.
Извеждането на 1 млрд. души над прага на бедността не надхвърля 300 млрд. $, което се равнява на 1.6 от прихода на най-богатите хора в света. Докладът насочва към извода, че печелившите от глобализацията не поставят като приоритет подпомагането на изоставащите, дори това да им носи печалба. Истинността на тази зависимост е доказана с факта, че богатите страни признават необходимостта от помощи за бедните държави, но действителността не съответства на думите им. Освен това, 8-те икономически най-развити държави са последни, по отношение на дяловото си участие в списъка за взаимопомощ и развитие към „Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“.
От 177-те държави, влизащи в доклада, 22 са определени като слаборазвити. Всяка от тях от 1990 г. насам е претърпяла враждебни конфликти - вътрешни или със съседни държави. Известен е примерът с Демократична Република Конго, чиито жертви в резултат на подобни конфликти, надминават жертвите на Великобритания в двете световни войни.
Друго доказателство е, че в момента на нарастване средния доход до 6070 $ на глава от населението в развитите страни, делът на предлаганите от тях помощи е спаднал с 1 $ на глава от населението.
Докладът завършва с извода, че изминалите 5 години са били в лоното на развитието на човечеството. Не е необходимо да се насочва вниманието към провала от опита, а да се отрази възможността за достигане до желаната цел. Пример за успех в това отношение са Уганда, Бангладеш и Виетнам в стремежа си за бърз напредък.
Условията за успех са:
Подпомагане на бедните държави в първоначалният им тласък на развитие от богатите, което ще доведе до стартиране на този процес във всички краища на света.
Поставяне на справедливи принципи за организиране на международната търговия.
Преразглеждане на поставените условия в подпомагането с цел бедните държави да имат право на избор на външни пазари, а не да бъдат задължавани с внос от страната, изпратила дадената помощ.