Важността от изучаване на Историята и Ислямската цивилизация
Историческият опит е от голямо значение за действителността, в която живеем. Какво може да е по-добър пътеводител на обществата и народите от историята?! Именно тя е изградила закони, които предпазват от повтаряне на вече извършени грешки, които в много случаи са повече от престъпления. От средата на миналия век се увеличи интересът на западните учени към изучаване на историята. Посредством нейното анализиране те разкриват все повече идейните, политическите, стратегическите и възпитателните й хоризонти.
В края на сура „Юсуф" Великият Аллах споменава необходимостта от изучаване и анализиране на историята:
„В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи." (сура „Юсуф" - 111 айет)
Когато се запознаем със съдържанието на Свещеният Коран намираме, че по-голямата му част обръща внимание на събития и разкази от миналото и на законите, движещи цивилизациите. Без съмнение тези разкази за пратеници, народи и общества, за борбата между напътствието и заблудата и истината и лъжата, всичко това представлява историческо изложение, допълващо историята, внасяйки повече яснота.
Погледът на Корана към историята се изразява в различни форми, като започнем от представяне опита на отминали народи и стигнем до изучаване на закони, управляващи човечеството. Интересът ни към историята не трябва да се ограничава само с учебни цели и приятно занимание, изпълващо свободното ни време. Също така не бива да е самозабравяне в славното ни минало, а трябва да е опит за преоткриване на изгубената идентичност с цел възвръщане увереността и високия дух.
Историята ни се отличава с това, че Ислямът дава отражение върху нея като активира професионализма и разума, анализирайки всички събития и явления в действителността.
Много от изследователите, които проучват ислямската история през последните два века, и най-вече ориенталистите, използват метод, който противоречи на истинността на ислямската история. Този метод, умишлен или не, цели отслабването й, дори прекъсване на връзката между Исляма и историята и най-вече стремеж към преобразуване нейния лик в картина, неотговаряща на истината. Под въздействието на тези изследователи се стига до резултати и заключения, които се представят за неоспорими факти. По такъв начин се получава огромна пропаст между двете страни на проблема - Ислямът и историята. Като че ли Ислямът няма никакво влияние върху действителността и не може да я изгражда или да направи каквито и да било промени в нея.
След всичко изложено дотук може да кажем, че всеки сериозен опит за доказване влиянието на Исляма върху историята ни е необходим, за да преобърне тази изкривена представа.
Нека да преминем към друга страна от това представяне, за да потвърдим цивилизования облик на Ислямската история с всичките й ценности и да покажем хуманните черти на тази цивилизация. Черти, които присъстваха в миналото ни, и които тласкат към повторни опити за възраждане на ислямската цивилизация.
Съвременната история се характеризира с висок технологичен прогрес и същевременно се наблюдава морална деградация. Ще споменем някои от западните учени - философи, писали по тази тема: Арнолд Тойнби, Бърнард Шоу, Ерих Фром, Колин Уилсън, Роже Гаруди, Морис Бюкай и др. Ще изложим някои от характерните особености на нашата цивилизация в отношението й с човека и света. А те са:
Основните мотиви, тласкащи към разпространението на Исляма - извеждане на хората от гнета и жестокостта на религиите към справедливостта и милостта на Исляма, от служенето на хора към служенето на Единствения Аллах. Това движение, продължило дълги векове, успява да се установи във всяко достигнато място и бива далеч (освен с малки изключения) от гибел, морална и икономическа деградация, до които доведоха останалите опити за завладяване и налагане на контрол в човешката история.
Има ли място за сравнение между ислямските завоевания и завоеванията на Ханибал, Александър Македонски, Юлий Цезар и Чингиз Хан?! Може ли да се сравнят с експедициите на Наполеон Бонапард, Хитлер, Мусолини, с колонизациите на Британия, Франция, Испания и Португалия, с мечтите на Съветския съюз за господство над целия свят?! Краят на всички тях, рано или късно, бе гибел! Това, което остана са достиженията на Исляма, защото те целяха да освободят хората от всякакъв вид тирания.
Отношението към другия - това е проблем с изключителна важност в настоящето, в т. нар. нов световен ред. Да разгледаме някои сравнения:
В битката Хайбар през 7 г. по хиджра, сподвижниците намерили листове от Стария завет и ги предали на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Въпреки, че можел да ги унищожи, той не го направил, и не след дълго върнал страниците непокътнати на евреите, които винаги търсели удобна възможност да унищожат Исляма.
Еврейският изследовател Израел Уилфинсън споменава в дипломната си работа - на тема „Историята на еврейско-мюсюлманските отношения на Арабския полуостров"- това събитие с изумление и казва: „Евреите не престават да сочат снизходителността на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и липсата на проява на враждебност и национализъм към тях."
Нека сравним постъпката на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и това, което е направила Католическата църква с наследството на мюсюлманите в Испания през 15 в. Тя заповядала да бъдат събрани всички ислямски ценности, религиозни или не, и да бъдат изгорени на централните площади пред очите на хората. Историята свидетелства, че са били унищожени приблизително 800 хил. книги, а достигналите до нас са едва 2000 ръкописа от цялото това богатство.
В периода след смъртта на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) завоевателните войски се отправяли към битки, носейки заповедта на халифите: „Не палете, не рушете, не убивайте и не бъдете враждебни към мирните хора, жените, децата и възрастните! Не чупете клонки и не изтръгвайте посевите!"
Това са битки водени от принципите на религия, изпратена от Аллах (Субханеху уе Теаля). Без съмнение мюсюлманите идват, за да ги освободят, а не да убиват.
В Ислямската история намираме чистото човешко и справедливо отношение, в положение на мир и война. Да сравним това с действията на Америка в Хирошима и Нагасаки, където бяха изстреляни две атомни бомби без да се разграничава воюващ от мирен гражданин, жени, деца и възрастни. Що за хуманно дело е това???
Известният английски ориенталист Томас Арнолд казва в своята книга „Призивът към Исляма": „Историята на ислямския призив от първия си миг до сега не е записала нито един случай, в който немюсюлманин е бил принуден да приеме Исляма."
Интернационалността на Исляма - изразяваща се в даване възможността на всички народи и общества, живеещи под опеката на Ислямската държава да се развиват. Тази интернационалност приема всякакви различия: религиозни, расови, етнически, без да пречи на личното и професионално изграждане. Тя се различава в принципите си от марксистката, която се стремеше към премахване на всякакъв вид разнородност и осъществяване на насилствено уеднаквяване. Много скоро обаче се доказа неспособността й да изпълни това на практика.
Всички тези изложения за пореден път доказват важността и най-вече нуждата от изучаване на историята и ислямската цивилизация.
Портал 