6 Политическата роля на джамията

Мюсюлманските малцинства трябва да спазват законите на страните, в които живеят, да участват пълноценно в демократичния процес, както и да използват наличните средства да засилят и подобрят своите общности.
След достигането на решение, всеки човек трябва да го приеме, без значение какво е било неговото-нейното предишно мнение. Индивидуалните мнения се внасят в колективното решение, взето за по-голямото добро на комуналното единство. Джамията трябва да бъде център на различни програми за призив, създадени да отвърнат на негативната публичност и стереотипи на Исляма и мюсюлманите с точна информация. В джамията можем да покажем красотата на Исляма и реалността, чрез нашата трансцедентална литература и личен пример.
Джамия буквално означава „място за поклонение", скромна поза пред Аллах (С.Т.) и важна част от молитвата. Въпреки, че молитвата може да се изпълнява навсякъде, тъй като Пророкът (мир нему) е казал: „Цялата Земя е направена като място за богослужение (джамия) и средство за пречистване за мен", мюсюлманите идват на джамия да изпълняват молитва, защото е препоръчително да се молиш с други хора, дори да са само двама. Според хадис човек получава 25 пъти по-голяма награда за колективната молитва. Освен това, петъчната задължителна молитва трябва да се изпълнява с колектив.
Хората учат, преподават и разучават Корана и друга ислямска литература, както и дискутират теми, касаещи общността, в джамията. Това е било практика на Пророка (мир нему), защото той е провеждал срещите си и изпълнявал повечето си задължения като водач на мюсюлманската общност в джамията. Младежката мюсюлманска общност често се среща там по различни причини, дори да водят експедиции.
Ето защо трябва да използваме джамията да възпитаваме и създаваме съзнателност и политически активизъм.
Откакто Пророкът (мир нему) е установил своята джамия, мюсюлманите са използвали джамиите като центрове на богослужение, събиране и комунална мобилизация. Както всяка джамия обхваща тялото и душата, физическото и духовното, тя е най-доброто място за призив на човешката цялост и пускането й в движение. Сега повече от всякога ние трябва да я използваме за тази цел.

Ибадет (богослужение и подчинение)
Някои мюсюлмани, особено уединените, погрешно смятат, че Ислямът и джамията трябва да се ограничават до актовете на богослужение. Разбира се, Ислямът означава пълно покорство, отдаденост и подчинение на Аллах (С.Т.), защото само Създателят знае кое е най-доброто за нас и Вселената. Ние съществуваме, само за да Му служим: „Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат." (51:56) Нашето спасение в следващия живот, както и успехът ни в този, лежат в това да Му служим.
Ислямът ни казва, че самата вяра, въпреки нейната важност, не може да ни спаси; добрите дела трябва да я придружават. Когато действията съответстват на вярата ни, ние сме спокойни и съвестта ни е задоволена. В противен случай ние сме „най-омразни пред Аллах" (61:3) и по този начин преживяваме духовен конфликт. Ако искрено вярваме в Аллах (СТ) и Исляма, трябва да сложим край на тази ситуация, защото „Ислямът е религията при Аллах" и „А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме...” (3:85)


Участие в неислямско общество
Друга погрешна идея е, че политиката е мръсна игра, която добрите и набожни мюсюлмани трябва да избягват. Ако тя е мръсна работа, това е заради хората, замесени в нея. И тя ще остане мръсна дотогава, докато добрите хора не участват в нея и не осъществят техните работи. Политиката всъщност се занимава с колективните вътрешни и външни работи на държавата или народа, и точно тези колективни работи трябва да се вкарат в правия път чрез добро ръководство.
По подобен начин някои мислят, че мюсюлманите не трябва да участват в неислямска система. Това е доста наивно, тъй като няма установена ислямска система, в която можем да участваме. Но има нещо по-важно - как може да имаме ислямска система, ако не работим, за да я установим? Всички бележити ислямски политически партии в границите на Ислямския свят в общи линии признават това и са отдадени на това да променят по демократичен път, проучвайки внимателно хората и молейки за тяхната подкрепа.
Мюсюлманските малцинства трябва да спазват законите на страните, в които живеят, да участват пълноценно в демократичния процес, както и да използват наличните средства да засилят и подобрят своите общности. Грижата за колективните работи на общността е задължение и пренебрежението ни към него е главният източник на проблемите ни, независимо къде живеем. Тази ситуация трябва да се промени, ако очакваме някакво подобрение.

Възпитание, дискусии, съвещаване
Джамията е място за мюсюлманите, където да се учат и възпитават по актуални теми, да дискутират и да се съветват с други хора, както и да определят отношението на общността към дадена тема.
Ислямът изисква от нас всичките ни решения да се вземат чрез съветване (шура): „... и по делата се съвещават помежду си..." (42:38) Дори на Пророка (мир нему) бе казано: „... и се съветвай с тях по делата!” (3:159)
Различията са естествени, защото Аллах (С.Т.) ни е създал с различни таланти и способности, за да покаже съзидателната Си мощ. Те отварят умовете ни към различни възможности и нови начини на мислене, чрез стимулиране на интелектуалното ни развитие. Това е изключително важно за нашия прогрес. Всъщност Пророкът (мир нему) ни насърчава: „Различията в моята общност са благодат." Коранът и Сунната ги осъждат само, когато те се превърнат в източник на разногласие и разделение, което вреди на общността.

Съгласие в Общността
След като дадена тема е напълно анализирана и разисквана, трябва да се вземе решение. Единодушието (иджма) е важна част от ислямския процес на вземане на решение и се изисква за всички теми, които засягат членовете на общността колективно. Ето защо трябва да има пълно съгласие и одобрение на решенията, засягащи цялата общност. Постигането на това изисква компромис. Когато пълна невраждебност е невъзможна, добре е да следваме мнозинството, защото хадисът гласи: „Общността ми никога не ще се съгласи със съгрешаване" и „Трябва да следвате мнозинството в общността."
След достигането на решение, всеки човек трябва да го приеме, без значение какво е било неговото/нейното предишно мнение. Индивидуалните мнения се внасят в колективното решение, взето за по-голямото добро на комуналното единство. Тъй като продължителното преследване на нечие лично мнение може да доведе до комунално несъгласие и разединение, като това, че дадено действие е неуместно, несъобразно и трябва да бъде изоставено. Не е изненадващо, че най-доброто място за това е джамията, където присъстващите трябва да имат най-добри намерения и бистър ум.

Призив, диалог и взаимодействие с другите
Джамията трябва да бъде център на различни програми за призив, създадени да отвърнат на негативната публичност и стереотипи за Исляма и мюсюлманите с точна информация. В джамията можем да покажем красотата на Исляма и реалността, чрез нашата трансцедентална литература и личен пример.
Всеки мюсюлманин трябва да участва в програми за призив. Щом „виждането е вярване", трябва да поканим немюсюлмани в джамията да наблюдават сами молитвата и другите съществени ислямски дейности. Трябва да ги подканим да се присъединят в молитвата, да споделят храната ни, както и да присъстват на празниците ни, особено двата Байрама и Рамадан.
В допълнение джамията трябва да бъде център на междурелигиозна комуникация и диалог. Трябва да инициираме, участваме и подкрепяме междурелигиозните дейности, чрез образуването на партньорства и коалиции, съветването с тези, които споделят каузите ни, изслушването на предложенията им, както и сработването с тях по теми от общ интерес. Само чрез обща и съгласувана работа с другите по общите каузи нашите гласове ще бъдат чути и ще спечелим уважението и дължимото ни място в западното общество.

Заключителни забележки
В резултат на престъпните нападения на 11 Септември мюсюлманите сме се превърнали в особени мишени, главно защото нямаме политическо влияние. Следователно джамиите трябва да станат център на всякакъв законен, политически активизъм - пресветяващ и възпитаващ общността по преобладаващи теми, наблягайки на области, в които трябва да станем енергични дейци. Трябва да се събираме там да избираме, подкрепяме и назначаваме членове с относителен опит в определени области на активизма. Било то сами или с други междурелигиозни групи и използвайки техните контакти или учейки се от техния опит, трябва да започнем да работим!
Наистина джамията е най-доброто място, в което искрените мюсюлмани могат да дискутират актуални теми цялостно и задълбочено. Всеки трябва да участва по свободен и отворен начин, разбира се, съблюдавайки ислямския адаб (маниери и етикет) на благоприличие и обмисленост.