6 Ибн Халдун

Ибн Халдун, смятан за най-големия арабски историк, е известен също и като баща на съвременната социална наука и културна история. Абд ал-Рахман ибн Мухаммед е известен като Ибн Халдун.

Неговите родители са от Бену Халдун, многоуважавано Андалуско семейство, което било много влиятелно в Андалус (днешна Испания). Те били йеменски араби установили се в Испания, но след падането на Севиля се преместили в Тунис. Той се ражда в Тунис през 1332г. (732 по хиджра), където получава първото си образование и където още в юношеските си години влиза на служба при египетският управник Султан Баркук. Под управлението на Тунизийската династия Хафсид, част от семейството му се занимавало с политика, но баща му и дядо му се оттеглили от политиката и се присъединили към мистична група. Високопоставеното му семейство му осигурява обучение при най-добрите северно-африкански учители по това време. Той получава класическо арабско образование, изучавайки Коран и арабски език, основите за изучаването на Корана и ислямското законодателство, хадис и фикх. Мистикът-математик и философ ал-Абили го запознава с математиката, логиката и философията, където той освен това изучава и трудовете на Авероес, Авицена (Ибн Сина), Рази и Ал-Туси. На 17 години Ибн Халдун загубва и двамата си родители по време на епидемия, засегнала Тунис по това време. На 20 годишна възраст той започва политическата си кариера в канцеларията на Тунизийския управник Ибн Тафракин, където заел длъжността писар. През 1352 Абу Заид султана на Константинопол, отива в Тунис.
Жаждата му за знание скоро го кара да напусне тази служба и да емигрира във Фез. Това било последвано от дълъг период на умора, белязана от постоянна политическа надпревара, която повлияла на кариерата му. Този бурен период включва също и три годишно заточение в малкото селце Калат ибн Селама в Алжир, което му предоставя възможност да напише „Мукаддима" (предговор), първият том от неговата световна история, която му печели безсмъртно място сред историците, социолозите и философите. Следвайки семейната традиция Ибн Халдун се заема с политическа кариера. В постоянно променящата се политическа ситуация в Северна Африка, това изисквало високи умения, да изграждаш съюзи, за да избегнеш да бъдеш засмукан от сменящите се правила, които в това време били силни само за кратко. Автобиографията на Ибн Халдун, в която той описва времето, прекарано в затвора, застава на ръководни постове и е пратен на заточение звучи като приключенска история. Несигурността на неговата кариера продължава, а Египет става негова последна дестинация, където той прекарва последните 24 години от живота си. Тук той живее и работи като главен кралски съдия и лектор в „Ал-Азхар" ,но завистници станали причина за отстраняването му от съдийския пост пет пъти. Главният принос на Ибн Халдун е във философията, историята и социологията. Той искал да напише световна история предшествана от първи том, стремящ се да анализира историческите събития. Този том, познат като „Мукаддима", става шедьовър в литературата за философия на историята и социологията. Целта на този грандиозен труд е да покаже психологичните, икономически и социални факти, които влияят на прогреса на човешката цивилизация и течението на историята. В този смисъл той анализира динамиката на груповите отношения и показва как групови попълнения - Ал-Асабийя - дават възход на издигането на новата цивилизация и политическа сила и как по-късно нейното преминаване в по-главна цивилизация поражда идването на още новата Асабиия в нейната първоначална форма. Той определя едно почти равномерно повторение на възходи и падения на човешката цивилизация и анализира фактите допринесли за това. Неговият принос към историята е белязан с факта, че за разлика от повечето ранни историци интерпретиращи историята обширно в политически смисъл, той набляга на социологичните, психологически, икономически фактори както и тези на околната среда, управляващи явните събития. Тази революция в науката на историята полага основите на социологията.
Като част от тази нова история, Ибн Халдун цели да анализира обективно икономическите разногласия и да покаже последствията от различната политика. Той смята, че тези неща, указани от Бог са най-добрата социална политика и това може да бъде доказано научно; и това е естествено последствие от факта, че икономическите принципи и основи на добрия живот също са създадени от Бога.
Тези закони гласят, че държавата има със сигурност ограничени функции: Защитата на обществото от несправедливости и агресия, защита на частната собственост, предотвратяване на измамите в отношенията между гражданите, наблюдаването на монетният двор, за да се запази валутата и мъдрото упражняване на политическо лидерство. Той отрича високите данъци и надпреварата на държавата с частната сфера, защото това намалява продуктивността, отнема на хората желанието да се трудят усърдно и в края на краищата разрушава държавата.
Освен „Мукаддима", която се превръща във важна независима книга още приживе на автора, другите томове на тази световна история - Китабул Ибар, се занимават с историята на арабите, съвременните мюсюлмански управници, Европейските управници от неговото време, античната история на арабите, евреите, гърците, римляните, персийците и.н., Ислямска история, Египетска история и Северно-Африканска история и особено тази на берберите и племената живяли по границите. Последният том се занимава със собствения му живот и е познат като ат-Тас-риф. Той също е написан в научен стил и поставя началото на нова аналитична традиция в изкуството на писането на биографии. Няма запазена книга по математика написана от него.
Въздействието на Ибн Халдун върху историята, философия на историята, социологията, политическите науки и образование остава също толкова важно и до днес. Неговите книги са преведени на много езици, и на изток и на запад и вдъхновяват последвалото развитие на тези науки. За сравнение професор Гъм Плоугс и Колозио определят „Мукаддима“ за превъзхождаща „Принцът“ на Макиавели, написана един век по-късно.