Какво ще кажеш, ако да ти давам всеки ден по четири жълтици?
Имало един раб, който бил много набожен и дните му преминавали в служба към Всевишния Аллах. Един ден поел на път и по време на своето пътуване видял едно дърво, на което безумни хора се прекланяли. Това нещо много го натъжило и си казал: “Аз трябва да измисля някакво разрешение на този проблем!"
Мислил, мислил и достигнал до заключението, че няма да бъде никак лесно да накара хората да не се покланят на това най-обикновено дърво. Затова окончателно решил, че то трябва да бъде отсечено. Взел една брадва в ръка и тръгнал да го сече.
Изведнъж във формата на човек пред него застанал Иблис, който запитал: “Къде си тръгнал?” Рабът отговорил: “Срещнах дърво, което невежи хора боготворят, затова ще го отсека и по този начин ще сложа край на това идолопоклонничество!” Иблис коварно се засмял и казал: “Остави ги, който иска нека му се покланя. Тях Аллах ще ги накаже. Нима на теб е останало да оправяш света?
Рабът ужасно се ядосал, хванал Иблис и го проснал на земята, и влачейки лицето му по пръстта изкрещял: “Ах, ах! Ти си човек с много черно сърце!” После взел брадвата и продължил пътя си. Иблис останал безсилен и веднага преминал към коварствата свои: “Откажи се да сечеш дървото и аз ти обещавам, че всяка сутрин под възглавницата си ще намираш по четири жълтици. Докато получаваш жълтици няма да ходиш да сечеш дървото, разбрахме ли се?"
Рабът попитал: “Наистина ли си способен на това?” Иблис се засмял коварно и казал: “Да, обещавам ти!” Рабът рекъл: "Добре тогава, аз се връщам в къщи!" Стъмнило се и той веднага легнал да спи На сутринта изскочил от леглото си и бързо погледнал под възглавницата, и наистина там намерил жълтици. Тогава рекъл:
“Ех, че извърших печеливша работа!”
Няколко дни получавал обещаните му жълтици, но започнал мекушаво да изпълнява своя ибадет. Вече не изпитвал предишното удоволствие и наслада от тях. Една сутрин щом се събудил, веднага погледнал под възглавницата и какво да види! Под възглавницата му нямало нищо. Разтъркал очите си и пак погледнал, и изкрещял: “Няма, няма, няма!... Е нека днес бъде така!” Този ден преминал без жълтици. Когато се стъмнило легнал и заспал. Щом се събудил бързо мушнал ръка под възглавницата, за да вземе жълтиците, но там било празно, нямало и помен от жълтиците. Той хванал яростно възглавницата и започнал да я удря в земята, като крещял: “Аз ще му покажа!...” Взел в ръка брадвата и тръгнал отново да сече дървото. Вървял бързешком и си говорел: “Аз ще му покажа, аз ще му покажа!"
На пътя му отново се появил Иблис, който с подигравателна усмивка казал: “Ей раб божи, с кого говориш?" Рабът ядосано отвърнал: “Теб какво те засяга, гледай си работата!" Прокълнатият Иблис казал: “Къде отиваш?" Рабът рекъл: "Отивам да сека дървото!" Иблис се засмял и казал: “Та ти нямаш сила да го отсечеш!”
Рабът се задъхал от ярост и казал: “Махай се от тук безсрамнико! Кой ще ми попречи?” Иблис казал: "Млък, ти вече си неспособен за това! Първият път, когато тръгна да сечеш дървото, намерението ти бе заради Аллах и тогава никой не бе в състояние да ти попречи, но сега не отиваш заради Аллах, а заради жълтиците. Ти тръгна да сечеш дървото след като се ядоса, че не намери обещаните жълтици под възглавницата. Наистина намеренията са доста различни!" Рабът рекъл: “Нищо, аз все пак ще го отсека!" Гласът на Иблис проехтял по долините: “Хайде връщай се право в къщи, ако не искаш да ти откъсна главата!... Изведнъж сърцето на раба се преизпълнило със страх, почувствал се като заек в лапите на лъв. Така без повече да възразява се върнал обратно в своята къща. Той се превърнал в жив мъртвец...
Край!
Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година
Портал 
