Посещението на глух при болен
Един глух човек, който бил с добро сърце, научил, че съседът му бил болен. Тогава той си казал:
- Трябва да посетя своя съсед, който е болен и да го попитам как се чувства. Въпреки, че аз съм глух, той е болен и няма да се впуска в много разговори. И всъщност на болните се задават едни и същи въпроси, и се получават едни и същи отговори. Аз ще го попитам как се чувства, а той ще ми отговори: “Слава на Аллах, добре съм!" Аз ще го попитам с какво се храни и той естествено ще ми каже името на някаква гозба, и аз ще му отвърна: “Приятен апетит!” Когато го попитам кой доктор го лекува, той ще ми каже името на някой доктор и аз ще му кажа, че той е много добър доктор. Така посещението ми ще приключи...
Глухият човек отишъл при болния и почукал на вратата, отворили му и той влезнал при болния, като седнал близко до него:
- Как си? - попитал той.
- Умирам! - изпъшкал болният.
- Много се радвам за теб! - казал глухият.
- Как така този човек се радва, че аз умирам! - разгневил се болният.
А глухият продължавал да задава въпросите, които били в главата му:
- С какво се храниш?
- С отрова! - ядосано отговорил болният.
Глухият помислил, че той казва името на някакво ястие и казал:
- Да ти е сладко!
Горкият болен човечец излезнал извън себе си от ярост. Но глухият продължавал да задава своите въпроси:
- Кой доктор те лекува?
Търпението на болният вече се изчерпало:
- Меляикето на смъртта! - бил неговият отговор.
Глухият отново не разбрал какво му било казано и рекъл с усмивка на уста:
- Той е много знаещ и способен доктор. Иншаллах скоро ще намери лек за твоята болест!...
Тогава болният не издържал и ядосано се разкрещял:
- Махай се, махай се!...
А глухият човек се прибрал в къщи доволен и щастлив, че е изпълнил своето задължение към съседа...
Ахмед Османов
Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година
Портал 
