Проблемът с карикатурите
Интервю с проф. Цветан Теофанов – заместник декан на факултета по класически и нови филологии и ръководител на Катедра Арабистика и Семитология при Софийския Университет.
МО: Как мислите като арабист и ислямовед, какво кара мюсюлманите в някои страни да реагират толкова остро на публикуваните в европейските вестници карикатури на Пророк Мухаммед (Салляллаху Алейхи уе Селлем)Проф. Теофанов: За специалистите е разбираем гневът на мюсюлманите по повод публикуваните в европейския печат карикатури на Пророка Мухаммед (Салляллаху Алейхи уе Селлем). От една страна ислямската традиция забранява въобще изобразяването на живи същества, защото това се смята за форма на сътворяване, която съперничи на Божията съзидателност, а от друга страна портретите на Пророка (Салляллаху Алейхи уе Селлем) в една или друга степен изопачават представата за неговата свята личност. Още по- възмутително е политическото съдържание на карикатурите - прякото обвързване на Пратеника на Аллах (Салляллаху Алейхи уе Селлем) с тероризма. Не е необходимо да се доказва, че той е един от онези титани на духовността и високия морал, които през целия си живот са отстоявали смисъла на Исляма като умереност, справедливост, следване на „средния път". Подигравките с него са светотатство и кощунство, които по никакъв начин не могат да се оправдаят със свободата на словото.
В същото време не мога да оправдая хората, които опожаряват сгради на посолства, палят и тъпчат държавни знамена. Това не са действия на истински мюсюлмани, а на хора, които можем да видим и по стадионите, и сред тълпите в дискотеките.
МО: Какво мислите вие за публикуването на карикатурите?Проф. Теофанов: Категорично смятам, че тези карикатури не е трябвало да се публикуват, защото накърняват най-съкровени религиозни чувства и подклаждат конфликти. Предполагам, че авторите на статиите не са си давали особено сметка какво правят. Опитвайки се да обясня на българската публика какъв точно е ефектът на злополучните карикатури, потърсих примери в българската история и действителност и, честно казано, трудно открих личности, които да бъдат почитани до такава степен, както е почитан Пророкът Мухаммед (Салляллаху Алейхи уе Селлем). Хрумна ми за Левски и си представих как е изобразен в карикатура като мургав нашенец, който пребърква пътниците в лондонското метро. Или баба Ванга, обявена за пророчица и светица. Веднага ми възразиха, че тя не е безспорна личност. Така и не успях да обясня светостта на Пророка Мухаммед (Салляллаху Алейхи уе Селлем), пред когото стотици милиони хора благоговеят.
МО: Съществува мнение, че проблемът с карикатурите е по-скоро политически отколкото религиозен. Какво е вашето мнение?Проф. Теофанов: Политическият ефект е безспорен. Първо, политически карикатури обикновено се публикуват по конкретен повод. Тези се появиха без повод, при това преди няколко месеца, а реакциите избухват едва сега. Прави впечатление също, че най-силни са протестите в страни като Иран, Афганистан, Сирия, които директно са засегнати от западната политика. Религията често се поддава на манипулиране и се използва за политически цели. Няма съмнение, че протестите в Близкия Изток и въобще в ислямския свят са само върхът на айсберга. В основата си те носят социален подтекст и недоволство от политическата конюнктура. Така или иначе, кутията на Пандора вече е отворена и няма как процесите да се върнат назад.
МО: Според вас съществува ли действително пропаст между Исляма и запада и от къде идва тя?Проф. Теофанов: Логичната опозиция е Ислям-християнство, а не Ислям - Запад, защото западът отдавна не е онова, което е бил по време на кръстоносните походи. Навремето гениалният турски мислител и тълкувател на Корана Саид Нурси бе казал, че Европа е бременна с Исляма, а Турция е бременна с Европа. Тази бременност вече е дала своите плодове. Ислямските общности са важна и влиятелна част от европейското общество. Голяма част от европейските мюсюлмани са или представители на второ-трето поколение емигранти, или просто местни хора, приели Исляма.
Между Исляма и християнството няма непреодолими доктринални различия, особено в морално-етичен план. Тези различия не са по-съществени, отколкото между сунизма и шиизма например. Няма никаква пропаст между Исляма и останалите религии и цивилизации. Той се е подхранвал от тях, както и те - от него. Както пророците са братя помежду си, така и техните последователи би трябвало да се обичат.
Снощи (9 февруари) присъствах на честване на празника Ашура, организиран от българското издание на турския в-к „Заман" с медийното отразяване от в-к „Труд". Присъства и президентът Георги Първанов и представители на трите религиозни общности - християни, мюсюлмани, юдеи. Бе вълнуващо тържество на взаимното уважение и добронамереността. Смятам, че поне в нашата страна сме способни да поддържаме обичайната за нас толерантност.