Адем (а.с.)

За вас мили деца

Адем (а.с.)

Когато Всевишният Аллах пожелал да сътвори Адем (а.с.) казал на ангелите:
- Ще създам на земята наместник.
Ангелите рекли:
- Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?
Всевишният Аллах им отговорил:
- Аз знам това, което вие не знаете. Ще сътворя човек от глина. И когато го завърша и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него.
Всевишният Аллах взел шепа пръст от място с бял, черен, жълт и червен цвят. Затова хората са с различен цвят на кожата. Всевишният Аллах разбъркал пръста с вода и така тя се превърнала в обработваема глина. Тя се вмирисала и започнала да издава някаква миризма. Иблис минавал покрай нея и се чудел какво ли ще стане от нея?! Именно от тази глина Аллах сътворил Адем.
Всевишният Аллах придал форма на Адем и му вдъхнал от Своя дух. Тогава тялото му се раздвижило и животът в него започнал...
Адем отворил очи и видял ангелите, които се били преклонили пред него с изключение на един, който стоял там и го гледал. Адем (а.с.) не успял да разбере що за същество е това, което не било направило поклон пред него.
Иблис стоял заедно с ангелите, но той не бил от тях, а от джиновете.
Всевишният Аллах запитал:
- О, Иблис, какво ти попречи да се преклониш пред онова, което сътворих с ръцете Си? Възгордя ли се или си високопоставен?
Иблис рекъл:
- Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.
Всевишният Аллах казал:
- Тогава излез от Рая! Ти си прокуден. И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.
Иблис казал:
- Господарю! Дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени.
Всевишният Аллах заповядал:
- Ще си от отсрочените до определения Ден.
Иблис рекъл:
- Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички освен Твоите предани раби сред тях.
Адем (а.с.) следял случилото се и бил обзет от любов, страх и ужас...
От дълбока любов към Всевишният Аллах, Който го бил сътворил, направил достоен и накарал ангелите да му се поклонят...
Страх от гнева на Създателя, Който прогонил Иблис от Своята милост...
Ужас от създанието, което без дори да познавало Адем не го харесвало...
И колко странен бил доводът на Иблис! Той смятал, че огънят превъзхожда глината. Но от къде е била дошла тази информация при него?! Та нали Аллах е Този, Който е сътворил и огънят и глината, за това Той най-добре знаел кой е превъзхождащ!
Адем (а.с.) без да говори разбрал, че Иблис е притежател на подлост и презряност. Той искал отсрочка от Всевишният Аллах до Деня на наказанието. Той не желаел да умира, а говорел само за желанието си Аллах да го отсрочи до определения Ден.
Адем разбрал, че той е причината Всевишният Аллах да прокълне Иблис и да го изгони от Своята милост. А също така разбрал, че Иблис не ще забрави това.
Всичко било ясно. Адем научил, кой щял да бъде неговият вечен враг.
Адем (а.с.) разбрал, че свободата е в основата на създанията на Всевишният Аллах и Той е дал свобода на Своите раби, които са натоварени със задължения, и в следствие на това е необходимо справедливо наказание за неизпълнилите задълженията си.
Също така Адем (а.с.) разбрал, че ангелите са символ на доброто, и че Иблис е символ на злото.
Всевишният Аллах научил Адем на имената на всички неща и го научил как да им дава имена. Това е врабче, това е звезда, това е облак, това е дърво...
Така Адем (а.с.) научил всички имена. После Всевишният Аллах показал тези неща на ангелите и им казал:
- Съобщете ми имената на тези неща, ако говорите истината!
Ангелите разгледали показаните им неща но не знаели техните имена. Тогава казали:
- Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.
Всевишният Аллах казал:
- О, Адем! Съобщи им имената.
И когато Адем (а.с.) им съобщил имената Всевишният Аллах им казал:
- Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?
Всевишният Аллах е искал да каже, че е знаел за учудването на ангелите, което те скривали у себе си, когато им казал, че ще създаде Адем. А също така, че е знаел и за бунта и отричането, което Иблис криел.
Ангелите разбрали, че Адем е знаещо създание, а да си знаещ било най-достойното нещо. Те разбрали защо Всевишният Аллах им бил повелил да се преклонят пред Адем и защо той щял да бъде наместник на земята. Този наместник щял да постъпва и властва на земята със знание и умение.
Адем (а.с.) понякога разговарял с ангелите, но те били заети само със служба (ибадет) на Всевишният Аллах. Затова Адем (а.с.) чувствал самота.
Един ден Адем (а.с.) заспал. Когато се събудил, до него стояла една жена, която го гледала с красиви и добри очи.
Може би помежду им е протекъл следният разговор:
Адем (а.с.) я запитал:
- Тук ли беше преди да заспя?
- Не! – отговорила жената.
- Да не би да си дошла докато аз спях? – попитал Адем (а.с.).
- Да! – отговорила жената.
- От къде дойде? – попитал Адем (а.с.).
- От теб. Докато спеше Аллах ме създаде! – казала жената.
- Защо те създаде Аллах? – попитал Адем (а.с.).
- За да намериш спокойствие с мен! – отговорила жената.
- Слава на Аллах! Аз чувствах самота! – казал Адем.
Ангелите попитали Адем (а.с.) за нейното име, а той им отговорил:
- Тя се казва Хаууа.
- Адем! Защо я назова Хаууа? – попитали те.
- Защото тя бе създадена от мен, а аз съм жив! - казал Адем (а.с.).
Адем (а.с.) бил създание, което много обичало знанието и изкуството. Нещата, които той знаел, а Хаууа не, научавал и нея. Така Хаууа много го харесала.
Всевишният Аллах заповядал на Адем (а.с.) да се настани в Рая:
- О, Адем, пребивавай е жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!
Така Адем (а.с.) и Хаууа влезнали в Рая. Там те изживели мечтаното от всеки човек. Също така там преминали и през най- трудното изпитание.
Докато Адем (а.с.) и Хаууа били заедно в Рая, той научил значението на дълбокото вътрешно спокойствие. Вече не изпитвал самота и много си говорел с нея.
Преди да влезнат в Рая Всевишният Аллах им забранил да се приближават само до едно дърво, но пък им позволил да се възползват от всичко друго.
Адем (а.с.) и Хаууа разбрали, че е забранено да ядат от това дърво. Но Адем (а.с.) бил само един човек, а човекът забравя и сърцето му е променливо.
С всеки изминал ден гневът на Иблис към Адем (а.с.) се увеличавал. Започнал всеки ден да го съблазнява:
- О, Адем да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство? Вашият Господар ви възбрани онова дърво само, за да не станете ангели или да не станете безсмъртни! – рекъл Иблис.
Дори им се заклел като им казал:
- Наистина за вас съм от доброжелателите!
Така той ги подлъгвал с измама.
Адем (а.с.) и Хаууа доста време размишлявали върху това дърво. Адем (а.с.) се питал какво ли ще се случи ако яде от това дърво. Може би наистина то да е дървото на вечността?!...
Следва продължение...
Ахмед Османов

Списание "Икра", брой 1, Януари, 2005 година

За вас мили деца

Адем (а.с.)
Продължение от миналия брой:

Един ден Адем и Хаууа решили да ядат от дървото и забравили, че Всевишният Аллах им бил забранил да се доближават дори до него. И забравили, че прокълнатият Иблис е техен стар враг.
Адем (а.с.) протегнал ръка към дървото, откъснал един от неговите плодове и дал на Хаууа. Така и двамата яли от забраненото.
Веднага щом Адем (а.с.) приключил с яденето, почувствал как гърдите му го притиснали. Изпитал мъка, тъга и срам. Настроението край него се променило. Разбрал, че той и съпругата му са голи и им се показвали срамотиите! Тогава и двамата започнали да късат листа от Дженнета, за да скрият своите голи тела.
Така Адем (а.с.) не се вслушал в своя Господар и се заблудил.
Всевишният Аллах им казал:
- Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че Шейтанът за вас е явен враг?
- Господарю наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите - казали те - Хаууа постоянно плачела, а Адем (а.с.) бил изтощен.
Всевишният Аллах казал:
- Напуснете - врагове един на друг! За вас на земята има пребиваване и ползване до време. На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.
Всевишният Аллах приел тяхното искрено разкаяние и ги изпратил на земята.
Времето, което Адем (а.с.) прекарал в Дженнета е от подир пладне до залеза на слънцето. Това време се равнява на 130 земни години.
Започнал животът на Адем на земята. Тук той нямал да намери спокойствието и мирът, който изживял в Дженнета! Трябвало да търси храна, да се облича, да се снабди с оръжие, с което да пази себе си, жена си и децата си от зверовете, живеещи на земята. Но на първо място трябвало да продължи борбата на душата му със злото. Шейтанът бил станал причина той да излезе от Дженнета и естествено той щял на земята да съблазнява него и децата му, за да влезнат в Джехеннема.
Непрестанна била борбата между доброто и злото. Но нямало страх и безпокойство за онзи, който спазвал заповедите на Всевишния Аллах. А онзи, който въставал срещу Всевишният и се подчинявал на Шейтана, който бил сътворен от огън, щял да бъде заедно с него в Огъня!
Адем успял да разбере всичко това и единственото нещо, което облекчавало неговата скръб било, че е дошъл на земята като наместник. Трябвало да преклони земята, да я населява, обработва и на нея да остави едно поколение, което да промени начина на живот и да я доведе до по-добро положение.
След 100 години Адем (а.с.) обладал Хаууа, тя забременяла и родила близнаци - момче и момиче. Момчето нарекли Кабил, а момичето Любуд.
После повторно забременяла и отново родила близнаци - момче и момиче. Момчето нарекли Хабил, а момичето Иклима.
Хаууа родила на Адем (а.с.) 40 деца. Тя 20 пъти раждала близнаци, като едното дете било момче, а другото момиче.
Когато пораснали, Адем (а.с.) повелил на синовете си да се оженят, като не им било позволено да се женят за своята сестра близначка.
Кабил трябвало да се ожени за Иклима - сестрата близначка на Хабил, а Хабил за Любуд - сестрата близначка на Кабил.
Хабил бил съгласен, но не и Кабил, той се стремял да се ожени за своята сестра близначка.
Хабил отишъл при Кабил и му казал, че желае да се ожени за неговата сестра, но той отхвърлил предложението му с думите:
- Тя ми е сестра, която се е родила заедно с мен. А също така е по-красива от твоята сестра, затова аз съм по-достоен от теб да се оженя за нея.
И наистина Любуд била по-красивата сестра.
Адем (а.с.) съобщил на своята съпруга Хаууа какво му било повелено от Всевишният Аллах и рекъл:
- Заповядай на Кабил да се ожени за сестрата близначка на Хабил, а на Хабил да се ожени за сестрата близначка на Кабил.
Хаууа предала това на синовете си. Хабил се съгласил, а Кабил много се ядосал и казал:
- Това е само мнение на Адем. Не! Заклевам се в Аллах, че Той никога не би заповядал такова нещо!
Обръщайки се към баща си казал:
- Ей Адем! Това е само твоя работа!
Адем (а.с.) повторил заповедта, но Кабил не склонявал.
Адем (а.с.) казал:
- Не е позволено ти да се жениш за нея! И ядосано продължил -отидете и двамата, и поднесете на Всевишния Аллах по една жертва! Чието жертвоприношение бъде прието, той е по-достоен да се ожени за нея! Всевишният Аллах ще изпрати от небето огън и ще изгори жертвата му.
Така и двамата му сина приели предложението.
Хабил притежавал много добитък, а Кабил бил земевладелец. Когато им било повелено да поднесат своите жертви те се подготвили, като Хабил избрал от сърце за жертва най-хубавата, угоена и ценна овца, а Кабил, въпреки че имал много класове жито, взел без желание за жертва само една шепа жито от най- некачественото.
Хабил, Кабил и Адем се изкачили на планината Невз. Поднесли своите жертви и зачакали. Адем (а.с.) отправил дуа към Всевишния Аллах...
Кабил започнал да се хвали пред Хабил, като му казал:
- Аз съм по-голям от теб и съм ти като родител, и съм ти попечител. А тя ми е сестра, която се е родила заедно с мен. Затова аз съм по-достоен да се оженя за нея!
Хабил бил на 20 години, а Кабил на 25 години.
Хабил изпитвал в своето сърце примирение с предопределеното от Всевишният Аллах и готовност да спази Неговата повеля, защото той бил с чисто сърце.
Кабил пък вътрешно си казвал:
- Въобще не ме интересува дали ще бъде приета моята жертва, Хабил никога не ще се ожени за моята сестра!...
Тогава от небето слезнал огън и изгорил жертвата на Хабил. Тя била приета. А жертвата на Кабил си стояла и не била приета, защото той не бил с чисто сърце.
И тримата слезнали от планината и се разделили.
Кабил бил много ядосан, че Аллах не приел неговата жертва. В сърцето му се увеличавала завистта, ревността и яростта му...
Следва продължение...
Ахмед Османов

Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година