Двете половинки на битието

Двете половинки на битието

• Статистика в полза на семейството
• Щастливите веднага се виждат
• Домът на мюсюлманина
• “Жените ви са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях....”
• Началото на брачните отношения.

Пределите на избор на съпруг или съпруга
В Корана се казва: „Аллах стори за вас домовете ви за отдих....”
(16:80)
“Песен за равенство пея за вас – за мъжа и жената.
Две половинки на битието – вие сте неразделни и равни.
Между вас неравенство не съществува, създадени сте със една съдба.
Всичко е общо – успехи, труд, грехове, печал, ридания и болка.”
Назрул Ислям

Статистика в полза на семейството
Научните данни говорят за това, че въпреки всички несгоди, трудности и неприятности на брака, семейните двойки се намират в по-добро положение. Например демографският ежегодник на ООН съобщава, че средната продължителност на живота на сключилите брак хора е по-висока от тази на самотните. В САЩ смъртността при неомъжените жени е 66-96% по-висока от тази на омъжените, а при самотните мъже 2,5-2,8 пъти повече отколкото при женените. Вероятността за самоубийство при самотните жени превишава тази при омъжените с 51%, а самотните мъже го правят два пъти по-често от женените. Даже при автомобилни катастрофи има 4 пъти повече виновни – самотници, отколкото такива със семейство.

Щастливите веднага се познават
Не е трудно да ги различиш, такива семейства не се срещат толкова рядко. Съпрузите и другите членове на семейството дълбоко се ценят един друг. И авторитета на мъжа в семейството е висок.
В благополучните семейства недостатъците имат свойството да се превръщат в достойнства и това наистина става: "Той не е алчен, а пестелив”. Конфликти практически няма, трудно е да наречем възникващите разногласия караници, съпрузите по-скоро се разбират как да постъпят по-добре, за да решат трудните въпроси. Всички членове на благополучното семейство са сигурни, че другите винаги са доволни от тях, не се съмняват във взаимността и винаги са готови да помогнат, без да чакат да ги помолят, те винаги знаят от какво се нуждае другият. В такива семейства се образуват и пазят семейни традиции, които правят семейният живот по-интересен.

Предразсъдъци пречещи на семейното щастие:
1. Щастливи са само браковете сключени по любов.
Това е предразсъдък. Страстта не е вечна, тя отминава и ако в семейството съществува взаимно уважение, загриженост и вярност, вие ще останете щастливи.
2. Здравото семейство е съюз между противоположности.
Не винаги противоположностите се допълват, те често встъпват в противоречие. Най-важни в характерите на съпрузите трябва да са сдържаността и търпимостта. Само тогава съюзът ще е здрав.
3. Мъжът (жена ми) е длъжен да поеме пълна отговорност за моето благополучие и щастие.
Невярно твърдение. Щастливото семейство е усилията и труда на двамата съпрузи. Не егоизма, а постоянната грижа е фундамента на щастието.
4. Мъжът и жената трябва да правят всичко заедно.
Защо, с каква цел? Всеки си има своите интереси и увлечения, свой свят. Безусловно в семейството не малко са и общите грижи, за което мъжете често забравят. Мъдростта на жената е в това, да не дава на мъжа да се отпусне.
5. Мъжът и жената не трябва да имат тайни един от друг.
Във всичко трябва да се стремим към оптимална умереност и да уважаваме правото на половинката си на съкровенност.
6. Мъжът (жена ми) трябва да ме разбира без думи.
Не е нужно да преоценяваме интуицията един на друг, по-добре е да не очакваме пълно разбиране "без думи”, а да обясним в словесна форма – способ древен и надежден. Ето такива предразсъдъци често довеждат до неразбирателство и неизбежен разрив в семейството.
Благородният Коран дава великолепно и изтънчено описание на естествената връзка между мъжа и жената:
”Жените ви са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях...”
(2:187)
Дрехата добре приляга на човешкото тяло, укривайки го и защитавайки го от неудобствата на околната среда. Приведената метафора разкрива същността на отношенията между мъжът и жената. Техните сърца и души са здраво свързани, те се защитават един друг от външни негативни явления, които могат да засегнат честта и достойнството им или покоя в любимият им съпружески дом.

Домът на мюсюлманина
Какво е домът за всеки от нас? Не е ли това мястото, където можем да останем сами със себе си, а също и да се срещнем с близки и роднини? Не е ли той мястото за трапеза, радост от интимната близост с любимия човек, сън и отдих?
В сура “пчелата” Аллах казва:
"Аллах стори за вас домовете ви за отдих....”
(16:80)
Ибн-и Кесир казва: ’’Аллах Теаля е подарил на своите раби несравнимо благословение: Той им е дал домове, където могат да намерят покой, приют и пристанище до тогава, докато не ги призове в Рая, давайки им наслада и благодат."
Мислейки за бездомните хора, тези които живеят в приюти или на улицата, или за бежанците живеещи във временни лагери, ние осъзнаваме щастието да имаме дом. Човек претърпял бедствие казва: "Нямам къде да отседна и няма къде да се заселя. Понякога нощувам у приятели и познати, понякога в кафенетата, в парка или на брега на морето, а всичките ми вещи стоят в колата.”, а ние слушайки неговият разказ разбираме какво опустошаващо чувство преживява човекът, който е лишен от свой дом.
Когато Аллах наказал еврейското племе Бену Надир, Той ги лишил от благословение и ги изгонил от домовете им:
“Той е, Който прогони от домовете им при първото изселване неверниците сред хората на Писанието. Вие не мислехте че ще излязат, а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах Но повелята на Аллах дойде при тях от там от където не очакваха, и всели в сърцата им ужас, та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите. Поучете се, о, зрящи хора!"
(59:2)
Вярващият трябва да отдели огромно внимание на порядките в дома си, ето по какви причини:
Първата – Това е спасението на себе си и семейството си от Огъня на Ада, защитата на близките от наказанието на огъня:
“О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях, и вършат каквото им се каже.”
(66:6)
Втората – Тази голяма отговорност, която ще носят в Съдния Ден всеки мъж и всяка жена. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Всеки от вас е пастир и всеки носи отговорност за своето стадо. Управникът е пастир и носи отговорност за своето стадо, мъжът е пастир на своето семейство и носи отговорност за него, жената е пастир в дома на мъжа си и носи отговорност за стадото си. Слугата е пастир на имуществото на господаря си и носи отговорност за него. И така всеки от вас е пастир и е отговорен за стадото си.”
(Ал-Бухари и Муслим)
Третата – Домът е мястото за защита на всеки човек, където той се спасява от злото и крие своето зло от очите на другите. Това убежище се предписва от Исляма по време на фитна, т.е. разкол (борби или нещастия).
„Какво е спасението?” – попитали Пророка – "Сдържайте езика си – казал Пророкът, стойте си в къщи и ридайте над прегрешенията си."
(Ат-Тирмизи)
Мюсюлманинът може да се убеди в мъдростта на тези съвети, когато не може да повлияе на злото, което го заобикаля.
Четвъртата – По-голямата част от времето си човек провежда в къщи, особено в студено или горещо време, в ранните или късни часове на денонощието, в края на тежкият работен ден, и това време трябва да бъде използвано ползотворно за него и семейството му, в противен случай това ще бъде пагубна загуба на ценно време.
Петата и най-важна – Вниманието към дома е най-основният елемент за строежа на държавата, тъй като обществата се състоят от домакинства и семейства, подобно на строежа с тухли и цимент. Домакинствата формират окръзи, а окръзите формират общини. Ако съставните части са надеждни, обществото ще се гради на законите на Бог, преливайки от добродетели, пред които не ще устои никакво зло. Домовете на мюсюлманите са стълбовете на обществото, които го реформират и го водят по праведен път, както правят например призоваващите към Исляма, търсещите знание, праведните жени, грижовните майки и други реформатори. Този въпрос е много важен. За съжаление днес много домове са пълни с недостатъци, зло, примери на невнимание, което повдига въпроса: Как да избегнем всичко това, какво трябва да направим, за да цари в семейството атмосфера на чиста привързаност и нежно взаимно съчувствие?
Но как да избегнем проблемите, които влияят пагубно на семейният живот на мюсюлманите? Как да създадем в семейството атмосфера на нежност, искрена привързаност и разбирателство?
Най-разпространените причини за неудачни семейства и разпадане на брака са следните:
Първо – Много мюсюлмани не знаят какво представлява семейният живот съответстващ на законите на Исляма.
Второ – Членовете на семейството се подлагат на влиянието на егоистични желания и не ислямски навици.
Трето – Много мюсюлмани се отнасят несериозно към възникналите семейни проблеми, до тогава докато нещата не станат прекалено сериозни или докато се стигне до развод.
Имам Ал-Газали, специалист по преодоляването на вредни навици, след дългогодишни изследвания и експерименти стига до извода, че за да се избавиш от тях не е достатъчно само желанието, а е необходимо лечение, състоящо се от два аспекта: Първият е знанието, а вторият прилагането на това знание в действие. Ако един от тези аспекти липсва, проблемът ще остане нерешен. Той добавя също и че заради горчивият вкус на лекарствата хората не искат да ги приемат, а ако ги приемат не се придържат към дозировката. Но този, който не изтърпи горчивината на лекарството, няма да се наслади на излекуването.
Грижата за семейството в Исляма се проявява в щателно изработената и всеобхватна система на брака. Тази система започваща преди семейството, се подкрепя с брак и продължава в семейните отношения. Тя се състои от божествени правила и ръководства, които подробно обрисуват правата, задълженията и отговорността на всеки член от семейството (както на родителите, така и на децата).
Казвайки че тези правила са божествени, ние подразбираме следното:
1. Техен източник се явява божественото откровение – Корана и Сунната на Пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
2. Тези божествени ръководства са верни и не съдържат грешки или недостатъци.
3. Те се отнасят до всички хора и са насочени към удовлетворяването на потребностите им.
4. Те са завършени и не могат да се променят или допълват в зависимост от мястото и времето.
5. Подчинението на тези правила е задължително без ни най-малко забавяне, независимо от това, дали противоречат на личните амбиции, мнения, навици или традиции на хората.
6. Неподчинението на тези правила и ръководства е харам, т.е. забранено. Отричането от законите на Аллах, дори частично, води до неправилен начин на живот, проблеми, трудности, съжаление и обърканост, а също и до наказание в Съдния Ден.
Аллах Теаля казва:
“А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението, ще рече: "Господи, защо ме подкара сляп а бях зрящ?" ще рече: "Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.“
(Та-Ха:124-126)
Ако семействата ни са ислямски, Аллах ще бъде доволен от нас, а ние ще сме щастливи и преуспяващи както в този, така и в отвъдният живот.
Семейните отношения трябва да бъдат само развиващи се, взаимоконтролируеми, милосърдни и изпълнени с любов. Егоизмът, подчинението и неприязънта трябва да са им чужди. В тях не трябва да има раздразнение, невнимателност, отчужденост или самохвалство, както и физическо или морално угнетяване.
Тази позиция на Исляма за семейството изхожда от фундаменталните принципи на Корана, касаещи се до семейните отношения:
Първо: Корана внушава на съпрузите, че мъжът и жената са си необходими един на друг в съществуването си.
Той казва на мъжа: жената е плът от плътта ти, без която не би могъл да живееш.
Той казва на жената: ти произлизаш от мъжа, той е твоето начало, а ти не можеш да живееш без начало.
Коранът казва:
“Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие.“
(Стената: 189)
Второ: Коранът подчертава, че нормалните семейни отношения подразбират съгласие между съпрузите. Въпреки че са две половинки, всъщност те са едно цяло във всичко: в емоциите, чувствата и телесната близост. Те са обединени трудейки се за настоящето и влагайки надеждите си в бъдещето. Аллах Теаля описва природата на семейните отношения в сура “Кравата": 187:
„Жените ви са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях.”
Дрехата плътно приляга към човешкото тяло защитавайки го от неудобствата на околната среда. Приведената метафора разкрива същността на отношенията между мъжа и неговата жена. Сърцата и душите им са здраво свързани, те се защитават един друг от външни негативни явления, които могат да засегнат тяхната чест и достойнство или покой в любимият им съпружески дом.
Трето: Коранът подчертава, че тясната връзка между съпрузите е едно от най-големите знамения на Аллах Теаля и най-голямото благословение сред благословенията Му.
Аллах Теаля казва:
“И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.”
(Ромеите:21)
Имам Аш-Шаукани, коментирайки тези редове, разяснява природата на съпружеските отношения. Той казва, че фразата: "3а да намерите спокойствие при тях” – означава душевен комфорт и привързаност. Единият от тях не може да намери душевно спокойствие без другия, и никой освен другия съпруг не може да го привлича." “И стори помежду ви любов и милост”-арабското звучене на тези думи е: "мауада" и “рахма” – което означава дълбоко чувство на любов и доброта, възникващи в брака, въпреки че съпрузите не са се познавали преди него. Това наистина е голямо знамение!

Началото на брачните отношения
Трябва да осъзнаваме факта, че правилното начало на брака се явява залог за успех и спокойствие в по-нататъшното му развитие и същевременно неправилното начало ще бъде причина за слаб брак или на брак, обречен на провал. В последният случай като правило не помагат никакви мерки. Като правило след караници и скандали такъв брак завършва с развод, носейки вреда на съпрузите, техните деца и роднини и на обществото като цяло.
Първо: Коранът в серии от сури и айети, а също и Сунната на Пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) настоятелно ни препоръчват да се женим:
Свещеният Коран упоменава, че бракът е част от Сунната и за да ни покаже най-добрите примери за него, Аллах е избрал Пророците. В сура “Гърмът" (38) Аллах казва:
"И изпратихме пратеници преди теб, и им отредихме съпруги и потомство...”
Аллах приветства вярващите които казват:
„Господи наш, дари ни със съпруги и потомци – радост за очите ни!"
(Разграничаването:74)
В следващият айет, Аллах Теаля казва за тях:
”На тези ще се въздаде най-издигнатото място в Рая, защото са търпели и там ще бъдат посрещнати с поздрав и мир.”
Имам Бухари и Муслим съобщават, че Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“О, младежи, ако имате тази възможност, женете се, защото това смирява погледа и ще ви опази от злото, а ако нямате възможност да се ожените, постете, и това ще е вашата защита.”
В друг хадис, Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
“Бракът е моя традиция, а този който се отвръща от моята традиция не е с мен."
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) строго осъждал тези, които се въздържат от брака заради служене на Аллах. Имам Бухари и Муслим съобщават че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: “Аз съм най-праведният и богобоязливият сред вас, но аз постя и прекратявам постенето, моля се и спя, и се женя за жени, и този който се отвърне от моята Сунна не е с мен.”
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) подчертава, че най-голямата радост в живота, това е праведната жена. Имам Муслим съобщава, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Нашият живот не е нищо друго освен радост, а най-голямата радост в него е праведната жена. ”
Пророкът ни (салляллаху алейхи уе селлем) е заповядал да се женим и е обяснил, че най-благородната цел на брака, това е продължаването на рода. Той казал:
“Женете се и увеличавайте рода си, защото аз ще се гордея с вас пред другите в Съдния Ден."
Второ: Ислямът определя критерии за избора на съпруг или съпруга: Изборът на жена трябва да се основава на набожност и морални правила. Имам Бухари, Муслим и други съобщават, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“Хората се женят по четири причини: заради богатството на жената, заради нейният произход, красота и набожност: ще успее този, който се ръководи от последното."
Имам Тирмизи съобщава в достоверен хадис, че Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е заповядал на бащите и наставниците на жените:
“Ако този чиято религия и нрав са ви по душа, помоли да се ожени за тази, която е под ваше попечителство, приемете го, в противен случай на земята ще се възцари фитна и голямо нещастие.”
Необходимо е претендентът преди всичко да притежава добър нрав и религия. Само едно от тези качества не е достатъчно, тъй като успешният семеен живот е възможен единствено при наличието и на двете. Ако недооценим или игнорираме само един от тези добродетели, семейният живот ще се превърне в голяма мъка и проблем, водейки в крайна сметка до развод. Аллах да защити всички ни от това!
Много важен е процеса предшестващ брака, който се казва сгодяване. Исляма установява този обичай, за да може съпрузите да съставят брачният договор и да се опознаят по-добре, а встъпването в брак да е добре обмислено и преценено.
Мъжът и жената, желаещи да се бракосъчетаят трябва добре да се познават. Ако мъжът иска да види своята невяста му е нужно разрешението на близките ѝ.
Имам Тирмизи съобщава за хадис от Ал-Мугер бин Шубана (радиаллаху анху), че когато предложил на жена да се омъжи за него, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) му казал:
"Виж я и това ще помогне да пламне любов между вас."
Не е позволено на мъжа и жената да остават сами, тъй като още не са женени. Имам Тирмизи съобщава за достоверен хадис на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), който казал:
"Мъжът и жената не бива да остават сами, защото третият с тях ще е шейтана.”
Ако мъжът запознал се с жената реши да не се жени за нея (не му е харесала външността и или е почувствал неудобство), той не бива да разказва на никого това, което може да накърни нея или семейството ѝ. Това което не му харесва, може да хареса на друг мъж. Същото се отнася и за жената.
Не бива да се предлага брак на жена, на която вече е направено предложение преди това. Имам Бухари, Муслим и други съобщават че Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: ”...не предлагайте брак на жена, на която вече е предложил ваш брат по вяра, до тогава докато не се откаже от нея." – или в друг вариант: „...докато първият кандидат не си тръгне или не отстъпи от предложението си.”
Забранява се на бащата или опекуна на момичето да я принуждават да встъпи в брак, ако тя не го желае. А ако я принудят и от нейна страна не е получено доброволно съгласие, тя има право да прекрати брачният договор. Имам Бухари и Муслим съобщават, че Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“Разведената жена не може да встъпи в брак докато не бъде получено словесното ѝ съгласие, а тази която още не се е омъжвала не може да встъпва в брак със своето позволение. "Попитали го: ”О, Пратенико на Аллах, какво е нейното позволение?” Той отговорил: "Нейното мълчание."
Имам Абу Дауд и Ибн Мадже съобщават в достоверен хадис предаден от Ибн Аббас (радиаллаху анху):
"Един ден при Пророка дошло момиче и му казало, че баща ѝ я е заставил насила да встъпи в брак против волята ѝ. Пророка ѝ казал, че може да избира дали да остане с мъжа или да прекрати брака."
На жената не се позволява да приема предложение за брак по време на периода за изчакване заради развод или смърт на мъжа, до пълното завършване на този срок. Ако бракът е завършил със смъртта на съпруга, и се разрешава да се съгласи с намек, но не направо. Аллах Теаля казва в сура ”Кравата” (235):
"И не е прегрешение за вас да намекнете пред овдовелите жени за сгодяване или да го спотаите в душите си." После Той казва: ”...и не пристъпвайте към сключване на брак, докато предписаният срок не се изпълни..."
В такъв случай мъжът може да намекне на вдовицата за своето желание, казвайки например: "Бих искал да се оженя” или "Моля Аллах да ме награди с добра жена.” Ако мъжът предложил брак е решил да не се жени за жената или на жената не ѝ е харесал женихът, в периода предшестващ брака, те имат право да се откажат от него. Сгодяването е залог, но не е твърдо обещание за брак. Ако бракът се анулира, всички подаръци, които женихът и невестата са успели да си направят, трябва да бъдат върнати, тъй като вече няма повод за тяхното подаряване. Но ако подаръците са вече използвани или похарчени, тяхното връщане е неуместно.
Хаджер Атанасова

Списание "Икра", брой 1, Януари, 2005 година