Анатомия на чувствата – страхът

Анатомия на чувствата – страхът

Човек има само един истински враг и това е страхът.
Той превръща в „терзание и напаст“ целия му живот, лишавайки го от красота и радост, погубва най-доброто в него и го изпълва с химери. Властта му е неограничена, а действието му е повсеместно.
Страхът, както и страданието, за което ще говорим по-нататък, присъства във всяко живо същество от момента на раждането му и се предава генетично. Той е най-натрапчивото, заразно и мигновено разпространяващо се чувство, създаващо паника и масово безумие и при животните, и при хората.
Човешкият мозък буквално е програмиран за страх. Няма нещо, което да не предизвиква това чувство, или да попречи на страха да ни обземе.
Силният и продължително изживян страх променя физиологията на главния мозък: намалява хипокампът - участъкът, осъществяващ контрол над паметта за отрицателни преживявания и впечатления. Тогава болестта на страха завладява човека и той скача и при най-малкия шум.
Страхът е опасен, защото на полево равнище като магнит привлича и задейства онези обстоятелства и събития, от които се опасяваме, прегражда пътя ни към най-добри постижения.
Страхът е енергия с разрушителна вибрация. Той е подобен на огнена геена, която в земен план препречва пътя към висшите сфери. Страхът призовава и съсредоточава тъмните сили, които действат срещу човека, които го плашат и унижават, принуждават го да губи вяра в себе си и във висшите си възможности. Страхът разрушава и най-прекрасното предназначение на човешките възможности. А липсата на страх е първото условие, за да се изкорени злото от живота на когото и да било. Победител е този, който не се страхува и се стреми към Висшето.
Страхът е с нас наяве, и насън. Две трети от сънищата са свързани с преживяването на отрицателни ситуации или кошмари. Причината е, че еволюционно развитите „зони на бдителност“ в мозъка при всички живи същества не заспиват напълно, постоянно са готови да алармират за опасност. Докато бодърстват, те извличат от подсъзнанието всички впечатления за опасности, които комбинират в причудливи образи. Не е важно дали се е случило в действителност, или картините на ужас, насилие и убийства са възприети от телевизионния екран.
Широко отворените очи на страха виждат навсякъде и във всичко заплаха, огромните му уши внимателно се вслушват във всеки звук, очаквайки притаена опасност.
Но дори и това отрицателно и тъмно чувство има добри и светли страни, които съдействат за запазване на живота и за неговото еволюционно развитие.
Първобитните хора живеят под постоянен страх от външната заплаха и благодарение на него се обединяват и формират в себе си качествата, без които социумът не е възможен: взаимопомощ, състрадание, грижи за децата и възрастните. Излиза, че в разумни граници страхът е жизнено необходим. Както казва Леонардо да Винчи: „Храбростта поставя живота под заплаха, а страхът го защитава“. Но това важи за не повече от 1 процент, докато в останалите 99 страхът е вреден и пагубен. Той изостря физическата болка и задълбочава душевните страдания, предизвиква физически и психически заболявания и е в състояние да убие човек, попаднал в неговата власт.
***
Един странник срещнал по пътя си Чумата.
- Къде отиваш? - попитал я той.
- Отивам в Багдад, за да убия пет хиляди души - бил отговорът.
Минали няколко дена и същият странник срещнал Чумата, която се връщала от Багдад.
- Каза ми, че отиваш да убиеш пет хиляди души - възкликнал той, - но си убила петдесет хиляди!
- О, не - отвърнала Чумата, - аз убих пет хиляди, а останалите умряха от страх.
Страхът убива, като парализира жизненоважни процеси във физиологично здравия организъм и това се потвърждава с достоверни факти.
През 1750 година в Копенхаген предали един осъден на смърт в ръцете на лекари, които го подложили на следния опит. Завързали го, сложили му превръзка на очите и му съобщили, че ще пробият аортата му и ще източат всичката му кръв. Направили на шията му незначителен разрез. Но започнали на тънка струйка да изливат върху засегнатото място вода, която с бълбукане се стичала в меден леген. Когато изтекла достатъчно „кръв“, осъденият загубил съзнание и умрял.
При друг случай студенти в колеж решили да дадат урок на несговорчивия пазач, който отказвал да отключва вратата след определеното време. Затворили го в полутъмно мазе, подложили го на разпит и го осъдили на обезглавяване. Завързали очите на осъдения, притиснали главата му към дръвника и го шибнали по шията с усукана мокра кърпа. После шегаджиите наредили на „екзекутирания“ да стане, но за тяхно изумление човекът бил мъртъв.
Дори в наши дни страхът убива всяка година десетки хиляди хора. Лекарите от „Бърза помощ“ често установяват смъртни случаи, предизвикани от болка. Често физическите увреждания не са опасни за живота, но хората все пак умират.
Дълго време подобни факти не намират обяснение, но вече е известно, че страхът десетократно засилва болката, може да доведе до парализа на нервната система и мозъка, предизвиквайки сърдечен пристъп и смърт. Усещането за болка може значително да намалее, ако се премахне действието на страха. Към това е насочена например предродилната психотерапия, съдействаща за намаляването на интензивността на болката.
Достатъчно примери има и сред животните. Глутници от вълци, хиени или лъвове, след като догонят превъзхождащата ги по сила жертва (лос, антилопа, бивол), не се хвърлят веднага в решаваща схватка. Заобикалят жертвата си и като се пазят от копитата или рогата й, я хапят по най-болезнените места - в областта на слабините и ноздрите. Уврежданията са незначителни, но обзетото от страх животно изпитва много по-силна болка (болеви шок) и след непродължителна борба се предава.
Фройд е първият учен, който изследва способността на страха да причинява заболявания и дори смърт. Той стига до следния извод: „Почти всички симптоми възникват като остатък... от афективно повлиян опит... Природата на симптомите става ясна посредством тяхното отношение към сцената, която ги е предизвикала“. Казано по-просто, откритите увреждания на жизненоважни органи са следствие от преживян афект - страх.
Многобройни опити с животни показват, че ако страхът е силен и продължителен, „пресилва“ надбъбречните жлези. Те отделят нови и нови порции адреналин и бързо се изтощават. Рязко спада кръвното налягане, спира сърдечната дейност и организмът загива. Дори да не се стигне до смърт, продължителното преживяване на силен страх води до язвена болест, насищането с хормони разрушава органите, отговорни за имунитета и т.н.
Известно е че адреналинът стимулира напрежението на нервната система, но при по-продължително въздействие разрушава и потиска физиологичните функции. Но адреналинът, от своя страна, играе ролята на предавател в нервната система и подобрява дейността й.
Симптомите, както и последиците от преживян страх, са идентични и при животните, и при хората. Ако човек, попаднал в трудна ситуация, се поддаде на паниката и в страха си приеме положението си за безизходно, не само винаги губи, но и сериозно уврежда здравето си. Това поведение е характерно преди всичко за хронично депресираните личности.
Трябва да подчертаем, че с развитието на цивилизацията факторите, предизвикващи страх, непрекъснато се увеличават. Съвременният човек постоянно е под стрес. Сутрин нервно хвърляме поглед към препускащата часовникова стрелка - страхуваме се да не закъснеем. В службата се страхуваме от несправедливото заяждане на началниците, от съмнението, че няма да успеем в работата си, че ще допуснем грешка и ще загубим мястото си. Вечерта ни посреща с нови страхове, свързани с поведението и здравето на близките ни.
И страховете се множат. Производствен, информационен, битов, стрес от междуличностните отношения... Актуален за психиатрите днес е и т.нар. инфлационен страх - недостигът на пари поражда страх от бедността, а изобилието им - страх за опазването и увеличаване на капитала.
За да не изпитва постоянния дискомфорт на многобройните страхове, човек се старае да ги забрави, като ги изтласка в подсъзнанието. Но скритият страх е много по-разрушителен от осъзнатото преживяване. Натрупването му в подсъзнанието кара надбъбречните жлези постоянно да изработват адреналин. И в резултат стигаме до познатата схема: аптеки – болници – бюро за ритуални услуги.
Надеждата не умира последна - тя умира първа. Ако човек знае как да се справи с предизвикващата страх ситуация, ако запази увереност в силите си, той ще се бори и ще победи.
Често обаче се предаваме без борба или се опитваме да излекуваме страховете си с наркотици и алкохол. Интересното е, че по подобен начин се държат и животните.
Говорихме за страховете, способни да властват над човека и в състояние да превърнат „в мъчение и напаст“ целия му живот. Но истински „цар“ е страхът от смъртта. А той е толкова силен, че за да го избегне, човек се старае да не мисли за него. Но както вече казахме, когато страхът е изтласкан в подсъзнанието, той е много по-разрушителен, както невидимият враг е много по-опасен от известния.
Хиляди страхове обхващат човека през живота му, от първия до последния му миг. Но основният страх, неизменно предизвикващ ужас и потрес - от неизбежната кончина, той крие толкова дълбоко в душата си, че не го осъзнава.
Но осъзнатият страх от смъртта е полезен. Той е и лек, и мощна движеща сила, приобщаваща човека към Бога и към спасението. Страхът от смъртта лекува от останалите страхове.
Пред прага на смъртта, осъзнавайки, че няма как да я победи, човек се устремява към Бога, намира в Него спасение. Душата му жадува за вечен живот и го придобива, устремявайки се към вечността.
Александър Аватаров

Източник