Приносът на мюсюлманите в географската наукаС разширяването на територията на ислямския свят мюсюлманите се срещнаха с много различни култури, цивилизации и религии. Те проявяваха голям интерес към страните, които завладяваха и искаха да ги опознаят от по-близо. Този техен стремеж ги заведе първо в техните библиотеки. Мюсюлманите, които притежаваха много библиотеки и бяха унаследили солидно научно познание в границите си и искаха да се възползват от натрупаната информация. За тази цел на първо време бяха създадени преводачески бюра (бейту-л хикме) в периода на аббасидския халифат.
Заедно с учредяването на преводаческите бюра преводачите експедитивно се заеха да превеждат на арабски книгите, които досега са лежали по рафтовете на библиотеките. Така те бяха открехнали вратите на научния свят. Аббасидското халифатство оказваше голямо съдействие и подкрепа на научната дейност. Важните постове, които се предоставяха на учените в двореца още повече увеличаваше интереса към тази дейност. Халифите не се задоволяваха с библиотеките, които притежаваха и изпращаха посланици и писма до византийските крале и изискваха от тях да им изпратят книгите, които притежаваха срещу заплащане. Тези книги се превеждаха на арабски в преводаческите бюра, след което мюсюлманите ги проучваха и провеждаха изследователска работа върху тях. В тази епоха в редица страни на света не се проявяваше заинтересованост към научните изследвания както това ставаше при мюсюлманите. Византия, например, не проявяваше интерес към езика на редица книги, които притежаваше. Затова повечето от тях събираха прах по рафтовете на библиотеките като че никой не ги разбираше и не ги разгръщаше.
Активната работа на мюсюлманите в научната област бе започнала през 700-те години, но от началото на 800-те години започва особено бърз подем. Защото мюсюлманите, които дълго време се бяха занимавали с преводаческа дейност вече бяха ги усвоили и бяха преминали в стадий на тяхното претворяване и размножаване. Бяха започнали да пишат вече свои книги като вредом с това установяваха грешките в преведените книги и се стараеха да поставят на тяхно място правилните и верните неща. Оживлението, което бе настъпило през тази епоха бе обхванала математиката и астрономията, философията и географията и много други още области на науката. Някои халифи като например халифа Мемун проявяваха до такава степен интерес към науката, че самите те отиваха в обсерваториите и водеха наблюдения.
Разширяването на териториите на мюсюлманите допринесе до желанието и стремежа им да ги опознаят и преоткрият. Те нямаха намерение да присъединят и сетне да на-пускат завладените земи. Те искаха да узнаят повече неща за тези територии. Ето защо налагаше се да проучват топографските данни, традициите, географията, растителния свят, религиите и икономиките им. Този техен стремеж за опознаване на завладените от тях земи изигра най-важната роля за развитието на географската наука.
Те вече разполагаха с книгите на Птоломей и Маринос относно географията на света. Само че и в техните карти също имаше много грешки. Така например, Птоломей приемаше Атлантическия и Индийския океан за вътрешни морета. Той твърдеше, че слънцето се върти около земята и беше пресметнал с 3/4 грешка големината на земята. След Птоломей нямаше друг, който да бе предложил нещо по-значимо. Мюсюлманите се възползваха от картите и информацията, която съдържаха книгите му, посочваха ги като източници в своите книги, но не се задоволиха с познанията, които съдържаха книгите и световната му карта. В началните години на завоеванията си мюсюлманите си бяха пръснали навсякъде по ислямската география. Особено господстващото си положение в областта на търговията им позволи не да се задоволяват само с географията на ислямския свят, но бяха достигнали до Китай. При това те се възползваха не само от сухоземните но и от морските пътища, което им позволи да се запознаят с по-обширни географски територии. Благо-дарение, било на търговците и пътешествениците си, било пък поради учените, с които разполагаха притежаваха много повече натрупвана, географска информация за много и различни краища на света. Те продължаваха все още да описват къде и какво са видели. Желанието на халифа Мемун през 9. век да се изработи една нова карта на света засили още повече стремежа на мюсюлманите. Тази негова повеля събира на едно място астрономи, математици, философи и географи, които възползвайки се от книгите на гръцките учени успяват да създадат една съвсем нова карта на света. Твърденията на европейците, че те „само копирали гърците“ се опровергава, от сравнението на картата на Птоломей и това на мюсюлманите, при което излизат наяве какви големи грешки е допускал Птоломей.
В противовес на картата на Мемун в Птоломеевата карта Атлантическия и Индийския океан се сочат като вътрешни морета. Всички континенти на света са заобиколени от океана. От него се вижда, че Африка може да бъде заобиколена по море; противно на Птоломей, който показва Индийския океан като вътрешно море в картата на Мемун е очертан като открито море.
Мюсюлманите бяха изградили своя географска представа независимо от представите на Птоломей и Маринос. На прехода от VIII към IX век беше започнало ново арабско-ислямско географско описание на световната география и историческа география. Подобни картографски описания се опираха на предислямска сасанидско-иранска географска традиция, поради което след известно време географските книги започнаха да се пишат на персийски език.
През 9-то столетие мюсюлманските географи вече притежавали солидни натрупвания в своята област. Географските изследвания първоначално се осъществяваха в двореца на аббасидите и особено в Багдад. След време подобни изследвания започнаха да се провеждат и в други страни. Беше започнал етап, в който главно мюсюлманските търговци и пътешественици предлагаха много по-богата информация в областта на географията и се оказаха по-влиятелни, а учените астрономи и математици дадоха своя ценен принос в обясняването на световния род. Една от важните книги, достигнала до наши дни е «Худудул-алем», която е била поднесена във Фергана през 982 г. на управителя на Северен Афганистан Емир Ебу-л-Харис Мухаммед б. Ахмед от династията Феригюни. За автора на книгата „Худуд-ул-алем“, която се приема за първата географска книга написана на персийски все още се спори, но и изследователите предполагат, че е написана от Ибн Фергюн. Пълното наименование на книгата е „Худуд-ул-алем мине-л-машрик иле-л-Магриб“.
«Худуд-ул-алем» за нас е важна географска книга, която ни показва натрупаната от мюсюлманите географски познания. Авторът на книгата в уводната част открито споменава, че се ползвал от произведенията на предишните географи и подчертава следното:
«От книгите, които са написали предците и познанията, които сме черпили от мъдреците, разказахме за всяка страна на света; особено дали са големи или малки, дали са бедни или богати на природни дадености, населенията и дали са разработени или не земите им.“ Освен това на някои места е включил цитати от Птоломей като не пренебрегнал да посочи името му. Става също така ясно, че авторът се възползвал и от книгите на Месуди и Хемадани и писанията на някои пътешественици и търговци.
«Худуд-ул-алем», която носи характерните белези на първата книга за география на света, написана на персийски, след като дава информация за известните морета, планини, острови, реки, пустини, запознава читателите и със страните от света. Авторът на книгата посочва имената на 52 държави, съществуващи в неговото време с известните им малки и големи градове. Ето част от тези страни:
Китай, Индия, Тибет, Докузогуз, Татар, Ягма, Къргъз, Карлук, Чигил, Тухсилер, Кимек, Печенек, Къпчак, Маджар, Хорасан, Мавера-ун-нехир, Синд, Кирман, Фарс, Хузистан, Джибал, Дестдемистан, Ирак, Джезире, Азербайджан, Армения, Арабия, Сирия, Египет, Магриб, Андалузия, Рум (Византия), Слав, Рус, Булгар, Алав, Хазар, Вупадус, Бургас, Ванандар, Африка (Зенджистан, Забедж, Етиопия, Буджа, Нубия, Судан).
Но той не се задоволил да дава познания само за формите на земната повърхност, страните и градовете, но разкрил и начина на живот на различните общества. Тази страна на книгата е ценна като културна история. Друга важна особеност на „Худудул-алем“ е когато говори за страните от света и особено за географията на тюркските държави дава най-подробна информация за тях.
В увода на книгата четем: „В тази книга разказахме за различните райони на света, за устройството на света, за развитието и недостатъците на тези райони. Разкрихме всички държави, които понастоящем съществуват и са известни в света, техните владетели, положението на всеки народ, населяващ съответната страна, обичаите и склонностите им, управниците и всичко друго, което се случило и се случва в тези страни.“ Когато се изследва книгата се вижда, че авторът се опитал да разкрие начина на живот на обществата, взаимоотношенията им с останалите общества, военната им сила, оръжията им, боеспособността на армиите им, бойните им тактики, сигурността на района и мерките за гарантиране на тази сигурност, характера на народа (добродушен, миролюбив, с лош нрав), отношенията на тези общества към чужденците.
Дадени са званията на ръководителите на обществата, на отделните градове, техните особености, отношението им към народа, средствата им за поминък, паричните им единици, предметите и продуктите, които произвеждат и с които търгуват (купуват и продават), селскостопанското им производство, рудите, които придобиват и обработват, химическите вещества и лекарствата, които произвеждат, ръчните занаяти, естественото покритие на страната (гори, растения, плодове), характерните за всеки район животни, домашни, животни, които отглеждат и др.
Колкото и да се опитват да утвърдят, че пръв Галилей е заявил, че земята е кръгла, през 1500-те години от следните редове на автора узнаваме, че това е бил много и широко известен факт още през 900-те години.
„Земята е кръгла като кълбо и небесният свод ни показва, че тя се върти върху два полюса. Единият от тях се нарича Северен, а другия Южен полюс. Ако върху някое кълбо очертаете две големи окръжности, които се пресичат, тези кръгове ще разделят кълбото на четири равни части. Така и земята се дели на четири равни части от две окръжности. Едната от тези окръжности се нарича Екватор, а другата Уфук (Хоризонт)“
Книгата съдържа и познания по-математическата география. Тъй като мюсюлманите не са си представяли света равна като тепсия, те са знаели, че отвъд Китай се простира голям океан, но все още не са знаели за съществуването на континента Америка. За тях западната граница свършвала с Андалузия, а познанията им за Великия - Тихия океан са били ограничени. Те са смятали, че това е един океан, който обхваща източната и западната част на света. Това са обяснявали с установената качества на водите им като мирис, цвят и вкус. Те са смятали, че континентите заемат едва една девета част от повърхността на земята. Ето какво пише в книгата: „Водата на Западния океан по цвят, вкус и мирис напомня водата на Източния океан. По същия начин земите от двете страни на юг и на север граничат с морета. Живеещите в тези райони могат да пътуват с кораби до близките населени места. Като заключение, онези, които са сравнили, са установили, че тези две морета, които от изток и от запад обхващат земята и преминават през двата полюса са също едно и също море. Но не е известно какво става в невидимата част на този океан.“
Другото, което узнаваме от книгата е, че мюсюлманите са имали познания за определени части на континента Африка. Те не са имали много познания за Южна Африка и са я оценявали като южен полюс, където е много горещо, поради което там не живее никой. Абисинците и зенгиите пък се характеризират като народи изостанали от останалото човечество.
Написаната през 982 г. книга „Худуд-ул-алем“ ни показва обема на познанията, които мюсюлманите са притежавали. Книгата, която дава информация за обществата, историята, географията и културата на тогавашните 52 държави в света е една от най-значимите световни географски книги, достигнали до нас.
Есра ЧифчиИзточник 
Портал 
