Религиозната идентичност на мюсюлманите в БългарияГлобализацията, която е един естествен процес, поставя редица предизвикателства пред етнорелигиозната и културната идентичност. Неимоверното разширяване на икономическото сътрудничество, възникването на наднационални компании и формирането на единен световен пазар след Втората световна война и особено към 70-те години на XX век ускориха процеса на глобализацията. Развитието на телекомуникациите улеснява културния обмен между народите, обезличава границите, разделящи националните култури. Постепенно се формират общочовешки ценности, налагат се единни стандарти.
Подобно развитие обективно поставя въпроса за съхраняването и развитието на специфичните религиозни и национални ценности. Наистина съществуват предпоставки за съхраняване, дори на малките национални култури и общности, демокрацията предполага съвместно съществуване на многообразието от идентичности. Но тази възможност може да се превърне в реалност като се полагат системни грижи за съхраняване и обогатяване на различните религиозни и културни ценности, за съвместно съществуване на религиозните и националните идентичности.
Идентичността е самосъзнание за принадлежност към определена религиозна, етническа, национала и културна общност. Тя е комплекс от представи, които определена религиозна или национална общност създава и поддържа в себе си. Тези общности притежават редица особености, свой дух и начин на мислене. Съществено измерение на идентичността е съотнасяне към "другостта". Човек разбира своята идентичност като се оглежда в "другостта".
Върху формирането и съхраняването на идентичността влияят разнообразни фактори като религиозния и националния произход, семейството и социалната среда, гражданството, местожителството, местоработата и т.н. Под тяхното въздействие се формират и "Аз"-ът и колективният "Аз". Така че идентичността може да се разгледа на индивидуално и колективно ниво. В устойчивите общества, които не преживяват резки промени и трансформации, тези две нива се припокриват.
Идентичността е многоизмеримо. Тя обхваща както етнорелигиозната, така и политическата идентичност. Човешките същества едновременно притежават различни идентичности. Ние, например, имаме мюсюлманска и турска етническа идентичност. От гражданска гледна точка може да се говори за българска идентичност А през последните години придобиваме и европейска идентичност. Всъщност това е съвсем нормално в един свят на множествени връзки и идентичности. Сред множеството идентичности, определящи са религиозната и етническата, чиито мащабност и интензивност се променя във времето и пространството.
В нашето съвремие повечето изследователи определят като най-влиятелна колективна идентичност националната, която обхваща езика, културата, историята и т.н. Исторически обаче религиозната идентичност предшества националната. През средните векове хората са се самоопределяли преди всичко със своята религия.
Религиозната идентичност е самосъзнание за принадлежността към определена религия, примерно към исляма и към мюсюлманската общност - Уммета. Определящ фактор при религиозната самоидентификация е вярата, въз основа на която се формира начина на светоусещането, начина на мислене и живот, душевността и психиката на дадената общност и индивид.
Религиозните вярвания имат както универсални, така и специфични аспекти. Както подчертава Ибн Араби езотеричното (батъни) във всяка религия има универсален и общодуховен характер. Екзотеричното (захири) на всяка религия е различно, специфично. Именно на базата на екзотеричното възникват самобитните ислямски, християнски и др. ценностни системи, които до голяма степен определят характера на колективната, а оттам и индивидуалната идентичност.
Религията е фундаментът на цивилизационната идентичност. Много е важна нейната роля във формирането характера на националната култура, тъй като често художествените творби и образи се изграждат върху религиозните морално-етически ценности. Затова се приема съществуването на уникално ислямско изкуство и естетика. За нея е характерно особен начин на възприемане и изобразяване на реалния свят. Съществува специално ислямско схващане на прекрасното. Не само изобразителното изкуство и архитектурата, но и поезията и прозата носят отпечатъка на ислямската естетика.
Религиозното често се преплита с етнонационалното. В повечето случаи религията се явява един от основните нациообразуващи елементи. Нещо повече, историята познава такива случаи, когато дадената нация се консолидизира единствено върху дадената религия. Така възникнаха пакистанската, босненската и др. нации. Затова съществува взаимозависимост между религиозната и националната принадлежност. През османския период например, ислямът се окачествявал като "турска вяра", а християнството като "българска вяра".
Религията играе важна роля в етнонационалното оцеляване. Идейната основа на националноосвободителното движение в мюсюлманските страни след втората световна война представляваше не толкова национализмът, колкото ислямската религия. Тя беше основен фактор не само за извоюване на националния суверенитет, но и в консолидирането на различните мюсюлмански нации.
Българските мюсюлмани имат ислямска идентичност. Ние принадлежим към сунитско-ханефитското направление. Разбира се има и определена група алевити. Но нашата религиозна идентичност се определя от господстващия сунизъм.
В османския период ние сме се оформили като мюсюлмани. Както вече споменахме, хората през средните векове са се идентифицирали чрез религията си. И мюсюлманите, които живеели в днешните български земи се чувствали като последователи на ислямската религия, като част от Уммета. Тяхното светоусещане и бит се определяло от ислямските религиозни принципи и норми. Те притежавали характерните ислямски етически ценности като справедливост, солидарност, милосърдие, добротворство (хаирсеверлик), скромност, честност и т.н.
След възстановяването на Третата българска държава през 70-те години на ХIХ. век мюсюлманите в България се превръщат в религиозно малцинство, което обхваща няколко етнически общности като турската, татарската, ромската и т.н. Адаптирайки се към новата социално-политическа и културна среда, то започва да приема определени европейски ценности, което води до известни изменения в колективната идентичност. Дълго време до към края на Първата световна война обаче ислямът остава главен фактор в идентификацията на мюсюлманите. На въпроса: "Какъв си?" те отговарят: „..Мюсюлманин, елхамдулиллях!"
Между двете световни войни се засилва процесът на етнизация на идентичността. За това допринасят както секуларистките, така и ислямските модернисти. Секуларистките модернисти полагат системни усилия за превръщането на етнонационалното в доминиращо съзнание. Техни представители започват да идентифицират по-голямата част от мюсюлманската общност като "турско малцинство". Засенчването на умметското съзнание предизвиква реакция както сред консервативните, така и сред реформаторските крила на ислямското духовенство. Борбата за реформи главно в областта на културата и образованието косвено стимулира етническото самосъзнание. Така религиозната идентичност започва обективно да се съчетава с етническата. Този процес обаче протича мъчително бавно.
През периода на държавния социализъм този процес беше прекъснат. Тоталитарният режим водеше политика на заличаване на малцинствените идентичности с оглед създаване на етническа монолитна българска нация. Опитите за хомогенизация започна с борбата срещу религията. Ислямската религия се окачествяваше като дезинтегриращ фактор. Режимът се стремеше да ликвидира исляма и ислямските символи.
От 1944 г. до 1951 г бяха закрити духовното училище "Нювваб", медресетата и накрая беше забранено религиозното обучение в държавните училища. Броят на мюфтийствата бяха редуцирани и сведени до минимум. Такива обреди и символи като сключване на религиозни бракове, обрязването, носене на мюсюлманско облекло бяха забранени. Преустановяване функционирането на подобни институции водеше до деформиране и отслабване на мюсюлманската идентичност. През 70-те и 80-те години на миналото столетие тоталитарният режим започна да води кампания за деетнизация на малцинствата. Вследствие на тази асимилаторска политика съществуването на идентичността на религиозните и на етническите малцинства се постави под опасност.
С прехода към демократичната политическа система мюсюлманите в България започнаха да възраждат своята религиозна идентичност. Затова допринася много вдигането забраната над изпълнението на религиозните обреди, свободния достъп до джамиите, издаването на религиозна литература и др. Първостепенно значение има обаче възраждането на религиозната образователна система. В страната са открити три средно общообразователни духовни училища и един Висш ислямски институт. Има, макар и доста ограничена възможност за преподаване на ислямско вероучение в общинските училища като свободно избираем предмет. Всяка година функционират стотици краткотрайни курсове за изучаване на Коран-и Керим.
Масовизирането на религиозната просвета спомага много за укрепването на религиозното съзнание. Ислямът все повече влияе върху поведенческата практика на мюсюлманите.
Възстановявайки ислямските морално-етични ценности, ние ги обогатяваме, тъй като прехода към новата епоха, която се характеризира с разширяване контактите между културите и хората, принадлежащи към различни вероизповедания поставя такива нови предизвикателства като опазване на околната среда и световния мир, преодоляване на бедността, намиране на лек за сърдечно съдови заболявания и рака.
Новата обстановка налага да не противопоставяме своя колективен "Аз" на "другостта", да приемаме идеята за религиозен плурализъм. Тази идея съответства на духа на исляма, който приема, че различните религии се появили и съществуват по волята на Всевишния. В Свещения Коран се повелява: "Ако твоят Господар бе пожелал, щеше да стори хората една общност". Затова мюсюлманите са обязани да се отнасят толерантно към религиите с писания. По-специално в Свещения Коран се подчертава: "...от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: "Ние сме християни!"
Ръководейки се от подобни знамения, българските мюсюлмани поддържат добри отношения със своите съседи християни и юдеи, организират взаимни посещения, взаимно зачитат религиозните празници. Още по-важно: приемат друговерците като нормални хора.
Възстановяването и обогатяването на ислямските морално-етически ценности се осъществява главно по две линии. Преди всичко се възраждат и обновяват традиционните ценности. Поновому се тълкуват справедливостта, равенството, солидарността и състраданието. Сега по-ясно се подчертава факта, че човешките права трябва да се предоставят на всички хора независимо от религиозния и етническия им произход.
От друга страна към тези традиционни ценности се прибавят такива съвременни ценности като хуманизъм, патриотизъм, миролюбие, диалогичност и толерантност. В случая става въпрос за истински диалог. Такъв диалог трябва да се основава на идеята за ценността на всяка културна и религиозна идентичност, на взаимоуважението, толерантността, реципрочността. Неговата цел трябва да бъде взаимно опознаване, взаимно приемане, а не отхвърляне на "другостта" и налагане на собствени модели и култура. Един от нашите модернисти от 30-те години на миналото столетие пише: "Трябва да прегърнем общата култура на страната така, че това да не накърнява националната и религиозната ни идентичност".
С помощта на един такъв реалистичен подход, нашите етнорелигиозни ценности се обогатяват и осъвременяват. Нашият реализъм произтича от обстоятелството, че етнорелигиозната идентичност в съвременните условия се намира пред две опасности; самозатваряне и пренебрегване. В епохата на глобализацията, идеята за унификация отново получава популярност. Под предлог, че се формира единна световна култура, религиозните и етническите малцинства се призовават да не се грижат за своята религия, култура и език.
В действителност в съвременния свят едновременно се развиват два процеса: глобализация и партикуларизация. Местните условия обуславят идентичността, т.е. онази специфика, която отличава етнонационалното от "другостта". Обективните условия извеждат на предна линия религиозната, етническата и културна идентичност. Нараства тяхната роля. Те се стремят да се изявят в една демократична обстановка.
Пред мюсюлманите в България стои една много важна задача: да съхраним и доразвиваме своята етнорелигиозната идентичност. Не е достатъчно да поддържаме специфично ислямското и етническото, а трябва да ги обновим и обогатим, тъй като идентичността не е статично, тя се променя в различните исторически епохи. През XXI век можем да оцелеем само ако сме единни, солидарни и открити за новостите.
Източник 
Портал 
